Отбелязваме 146-ата годишнина от Освобождението на България
Секция: БЪЛГАРИЯ
03 Март 2024 00:25
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Отбелязваме 146-ата годишнина от Освобождението на България

/КРОСС/ След започналата Руско-турска война през 1877 г., обявена в Кишинев с манифест от император Александър II, която завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа, след близо 500-годишно османско владичество.

Договорът е прелиминарен - т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части.

Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература, е Шипченската епопея, носеща името си от битката за прохода Шипка. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Свети Никола (днес, носещ името връх Шипка), за да може турската войска да пробие в Северна България.

Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка, възпята в стихотворението на Иван Вазов от „Епопея на забравените" остава завинаги част от българското самосъзнание.

Поради тази причина и най-значимите празненства са именно на връх Шипка и издигнатия там Паметник на свободата.

В Деня на Освобождението си спомняме и за героите, борили се да сложат край на робството.

Една от най-ярките личности в освободителното движение безспорно е Васил Левски. Той е не само революционер, но и идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО).

Дейността на Георги Бенковски също допринася много за свободата на родината. Истинското му име е Гаврил Хлътев.

Качествата на Бенковски се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.

След погрома на въстанието, Бенковски и група негови другари са предадени от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския Балкан Бенковски пада покосен от турските куршуми.