Залогът вече, при избора на нов патриарх е друг
Секция: Православие
17 Март 2024 08:23
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Залогът вече, при избора на нов патриарх е друг

/КРОСС/ Духовници и миряни на протест. Разделени. Едните да се отмени изборът за сливенски митрополит, другите - да продължи. А няколко дена по-късно става ясно, че ще се изправим пред нов избор, много по-голям. Този за патриарх.

Духовници и миряни на протест, разделени на две. Събужда спомена за последното раздвоение в църквата, което остана в история като „разколът". И основателно поставя въпроса - има ли риск историята да се повтори.

"Сега, вие изразихте едни опасения, които битуват в обществото. Разбира се, митрополитите няма да признаят, че между тях кипи борба за власт",посочи проф. Христо Матанов - историк.

Какъв е бил раздорът при избора на сливенски митрополит - така и не стана ясно. Но съборът там излезе със синодална наредба, или опит да се изключи участието на миряните в този избор. Подобна наредба, разбира се не може да отмени правила, които се утвърждават от църковно народния събор. Но със сигурност очертава вероятния конфликт - между клира и миряните.

"Изконна мечта на митрополитите е да отстранят светския елемент, защото той им пречи. Светският елемент пречи на митрополитите да реализират своето участие в църковния живот. Защото много е лесно да се разберат 12 или 13 души в Св. Синов, отколкото да се разберат със светския елемент", смята проф. Матанов.

Участието на миряните в избора на митрополитите е специфична практика само за нашата църква. В гръцката, сръбската или руската изборите се правят в рамките на архиерейски събор. Но за разлика от тях, ние имаме своята историческа предопределеност да следваме модел, извоюван с църковната независимост на България.

"А нашите праотци имам предвид в чисто екзархиен план са се постарали да ни завещаят един модел на управление на църквата, който е изключително успешен и който де факто е така в чисто човешки план една прекрасна еклесиология или един прекрасен модел на църквата. В края на краищата това е гаранция за един коректив на нашите несъвършени действия", убеден е Венцислав Каравълчев - преподавател в Богословския факултет, СУ.

След близо 500 години липсваща държавност и 40 години национални борби, признаването на Българската екзархия от султана през 1870 година е първата наша независима институция. В рамките на османската империя, българите са успели да извоюват освен възможността да изграждат училища, но и сами да избират свещениците си, които да служат на български език. Тази славна победа, дава сериозна енергия в освободителните ни борби

"Блаженопочившият патриарх Неофит, всъщност той е третият патриарх. Патриаршията както знаете, се възстановява 1953 година отказваме се от екзархията, което означава откъс и от земите извън територията на България. Всъщност това затова не се говори, но това е истинският факт. Отказът от екзархийското наследство за българската православна църква и възстановяване на патриаршеското означава всъщност отказ от земите, които е обгрижвала българската екзархия....Намесата на московската патриаршия след войната в делата на българската православна църква води до отказ от тези екзархийски земи, тоест извън пределите на България", мисли проф. Матанов.

Българската екзархия, обаче, оставя сериозно наследство и силни традиции в управлението на църквата

"Екзархийския модел, съставяйки този устав, той дава достатъчно силен глас на миряните в църквата и не мисля ако някой посегне на това право на миряните да упражняват своя глас в църквата, тогава ще имаме наистина голям проблем, но не мисля, че някои от архиереите ще си сложи този тежък товар на гърба да се опита докрай да направи това нещо. Извадят ли се миряните от избора, ние ще се превърнем в клерикална църква", акцентира Венцислав Каравълчев.

История обаче, не веднъж поставя на изпитание този модел на управление. И често се правят опити да се преодолее участието на миряните.

"Миряните пречат, те винаги са пречили на митрополитите и на епископите, но това е дълбоко залегнало в устава на още от екзархийско време. По този начин тези, които са писали устава на българската екзархия в миналото са имали. Значи тука влиза и да кажем идеята, което е фиксирано в устава за несменяемост на патриарха и за неговата пожизнено служение и т.н. Всичко това е и в участието на светския елемент. Всичко това е направено, за да може църквата максимално да бъде предпазено от намесата на светските власти. Първо те, разбира се, те са имали предвид султанската власт, а след това са имали предвид и българската власт, тъй като посрещането на екзарха тук в България било свързано с нелицеприятни сцени", смята проф. Матанов.

В по-ново време други събития създадоха инстинктивна реакция срещу мирянската квота. Защото именно през нея нахлуха политически настроения и опитите за неправомерна намеса в църквата. Разколът, който дестабилизира църковния живот между 92-и 98-ма година по същество беше опит да се отстранят всички митрополити от комунистическия режим. С уговорката, че срещу тях се опълчиха отново митрополити издигнати от същия режим.

Войната в Украйна сега, постави друго разделение в обществото ни. И неразбирателството в сливенската митрополия събуди стари страхове за нахлуване на чужди интереси

"Сега до открита намеса няма да се стигне. Аз казах вече, че откритите намеси вече не са модерни. Но за задкулисна намеса може да има при приложение, че повечето от българските митрополити казвано от по-старата генерация са русофилски настроени. Това не трябва да се забравя нито за момент, а проводник на руските интереси в българската църква е сръбската патриаршия, която е по близко до нас, особено сега, както е в състояние на война и така нататък. Така че не е изключена подобна намеса, но тя няма да бъде решаваща, според мен в избора на нов на нов патриарх особено", уверен е проф. Матанов.

"Много е лошо, когато започнем да използваме църквата за политически цели и когато се опитваме да правим политика в църквата. Да въпроса ви е, да въпросът ви е много коректен, защото да има ги тези неща", коментира Венцислав Каравълчев - преподавател в Богословския факултет, СУ.

"Времената в които живеем, са изключително лукави. Нека това не служи и като повод за съблазън, като повод за отлив от църквата", призова Венцислав Каравълчев.

Мирянската част значи би могла да уравновеси, може да балансира или...

"Една от причините да ги е страх от тях е именно тази. Защо това мирянската част влизат хора с най-различни политически убеждения, влизат и БСП и ГЕРБ, и ДПС и т.н. Така, че те не могат да бъдат истински проводници, смята проф. Матанов.

Каквито и да са мотивите за спорната синодална наредба, тя беше отхвърлена от синода. И поне за момента знаците за връщане към традициите са повече.

"Не аз нямам такива опасения, че някакъв разкол би могъл да се появи или да, сътресения със сигурност, или по-скоро някакви колебания. Но се надявам, че и това ще бъде преодоляно, имайки именно предвид историческият път на българската православна църква", посочи Венцислав Каравълчев.

"Не може с лека ръка да бъде отхвърлено на традицията и да се каже, ами било каквото било. Дайте сега като руската църква или като папството да треснем по масата и да кажем какво трябва да бъде. Сега има такива гласове в избора на бъдещия патриарх ще се сблъскат тези две тенденции. Трябва да се търси някъде този тънък баланс, тъй като миряните си отиват от църквата", смята проф. Христо Матанов."Мисля, че и нашите архиереи добре си дават сметка, че не бива да вървят срещу модела, който е установен от нашите прадеди, от хората, които задвижиха този процес на възстановяване и на утвърждаване на българската православна църква", отбеляза Венцислав Каравълчев.

"Архиереите от една страна намериха, една част от тях намериха начин да осъзнаят неправилността на своите решения, и съответно да ги оттеглят и съм сигурен, че оттук нататък нещата ще продължат в този диалогичен план", надява се Венцислав Каравълчев.

Този модел на участие на клир и миряни в избора на свои духовни водачи ще бъде съхранен.

Миряните изпълниха храма. Духовната празнота след кончината на патриарха ги върна. И залогът вече, при избора на нов патриарх е друг.

Източник:БНТ