/КРОСС/ Прясна храна, отгледана в града - това е тенденция от няколко години насам. Идеята зад нея е да има градове, които да се изхранват самостоятелно в бъдеще - с ниски енергийни, водни и пространствени изисквания, без дълги транспортни маршрути, като устойчива алтернатива на конвенционалното земеделие. Едно стартиращо предприятие от Берлин вече отглежда висококачествени ядливи гъби в бивш склад.

Помещението, претрупано със зловещо изглеждащи предмети и обвито в мъгла, прилича на съоръжение за клониране на извънземни от научнофантастичен филм. Във фермата за гъби всъщност се отглеждат сортове от Азия. Те варират от известната шийтаке до „кралските стриди" и по-малко известната гъба ямабушитаке, наричана още „лъвска грива".

„Опитваме се да поддържаме разстоянието от събирането, отглеждането и събирането на реколтата до потребителя в рамките на около 20 км. В нашата ферма произвеждаме над три тона пресни гъби, които се събират всеки месец. Продаваме ги на гастрономи, търговци на едро и някои по-големи вериги супермаркети", обяснява пред „Дойче веле" Тейлър Дейвис, ръководител на отдел „Култивиране".

Времето за доставка до центъра на германския град е по-малко от час, което означава, че гъбите са изключително пресни при пристигането им в ресторантите.

Обикновено тези гъби се доставят от хиляди километри разстояние - ценен деликатес за гастрономите, но не толкова полезни за околната среда. Хранително-вкусовата промишленост е отговорна за около една трета от световните въглеродни емисии. Плодовете и зеленчуците имат особено голям въглероден отпечатък. Основен фактор за това е големият брой сортове, които се транспортират на дълги разстояния, при това - в хладилни камиони. Ако погледнем например Германия, през 2021 г. тя е внесла 63% от зеленчуците и около 80% от плодовете си. Огромната част от тях идват от Южна Европа или отвъд Океана. Това предполага дълги пътувания по море или въздух. Макар че най-богатите държави представляват само малка част от световното население, те са отговорни за почти половината от хранителните километри в света и респективно - за свързаните с тях емисии.

Изчислено е, че почти 80% от цялата храна, произведена в световен мащаб, се консумира в градовете. Така че отглеждането на култури в тези райони определено има смисъл. Градското земеделие би могло да покрие около 10% от световното търсене на зеленчуци, но за целта ще са необходими огромни площи. Париж, например, би се нуждаел от цял град и половина земеделска земя, за да стане самодостатъчен.