/КРОСС/ На Конференция по повод 25 години от бомбардировките над Югославия АБВ събра дипломати, историци и общественици, представители на БАН и Българското дипломатическо дружество. В събитието участие взе посланикът на Р Сърбия в София Н. Пр. Желко Йович.

24 март 1999 година е дата, която никога няма да се забрави в Сърбия. НАТО започва 11-седмични въздушни удари срещу Югославия. Кодовото название на операцията е „Съюзна сила", а в американския щаб тя е известна като операция „Благородна наковалня". Бомбардировките на НАТО избиват над 4 хиляди души - стари, млади, жени и деца, около 10 хиляди са осакатени, две трети от тях са цивилни.

Професор Любомир Халачев, председател на Гражданския съвет към АБВ, посочи, че е важно да помним събитията в западната ни съседка отпреди 25 години, да помним избитите и осакатени, поколенията съсипани животи така, че да не се повтаря.

Н. Пр. Желко Йович, заедно със семейството си тогава, също е сред понеслите ударите на НАТО. Той подчерта, че бомбите над Югославия са в разрез с международното право, извън всякакъв вид правила и морал, било то и в условия на военни действия. Войната в Югославия, според посланика, е началото на събитията в глобален мащаб след това. С този военен акт на НАТО е била отворена Кутията на Пандора, довела след себе си поредица от събития в нашето съвремие.

Н. Пр. Желко Йович посочи, че войната в Югославия далеч не е отделно събитие - тя се отразява и на съседните държави. Той припомни, че в погранично село заблудена натовска ракета се стовари върху покрива на къща на българска територия. Посланикът коментира спецификата на балканските народи и подчерта важността на дипломацията - когато дипломатите мълчат, говорят генералите.

„С конференцията, на която ни събрахте днес, направихте сериозна крачка към моята Сърбия, към моя народ и в името и паметта на всеки един, който е пострадал. Благодаря и дълбок поклон!".

Председателят на АБВ Румен Петков подчерта важността на съхранената историческа памет такава, каквато е и без да бъде преправяна и пренаписвана в услуга на политическата конюнктура.

Журналистът Велислава Дърева сподели личните си спомени от 1999 година, протестите на българските общественици - у нас и в Сърбия, в които самата тя е участвала. Когато започнали бомбардировките на НАТО върху Белград, върху снарядите на сръбски имало надпис „Честит православен Великден" - невъобразима гавра и мерзост. Войната за мен стана лична, когато беше бомбардирана белградската телевизия - хора, които са мои колеги и приятели, бяха избити, разказа Дърева. „За мен мисията на журналистиката е тази - хората трябва да знаят истината. Защото в противен случай властва една безнаказана и безконтролна лъжа в този свят".

Татяна Дончева, като народен представител тогава, е била част от социалистическата група, заминала за Югославия в подкрепа на защитниците на Белград. Сградата, където е била срещата в Белград, няколко часа по-късно е била разрушена.

Президентът Георги Първанов през 1999 година е участвал активно в протестите срещу войната в Югославия. Той и днес пази парче от американска ракета, паднала в Граовско. Много е важно да се знае, че българският народ тогава беше против тази война, с много масови протести, само шепа управници беше за военния конфликт и тогава, както и сега, бяха водени от желанията на западните партньори и пример за това е взетото тайно решение да се предостави въздушното ни пространство за натовските самолети, разказа президентът. И до днес не е ясно защо беше нападната Югославия, каза в заключение Георги Първанов.