/КРОСС/ Учени откриха една от най-старите звезди, която се е образувала в друга галактика, съобщи електронното издание "Юрикалърт".

"Тази звезда е уникален прозорец към много ранния процес на формиране на елементите в галактики, различни от нашата", казва Анируд Чити от Чикагския университет, водещ автор на статия, в която е обявено откритието. Тя е публикувана в изданието "Нейчър астронъми".

"Създали сме си представа как изглеждат звездите, които са били химически обогатени от първите звезди в Млечния път, но все още не знаем дали някои от тези признаци са уникални или нещата са се случили по подобен начин в други галактики", отбелязва той.

Първото поколение звезди преобразява Вселената. В техните ядра обикновените водород и хелий се сливат в дъга от елементи. Когато тези звезди умират, те експлодират и нови елементи се разпръскват из Вселената. Желязото, което тече във вените на хората, калцият в зъбите и натрият, който подпомага мисленето ни, са се родили в сърцето на отдавна умряла звезда, припомня "Юрикалърт".

Никой не е успял да открие някоя от тези звезди от първо поколение, но учените от Чикагския университет обявиха уникалната находка: звезда от второ поколение, която първоначално се е образувала в галактика, различна от нашата.

Водещият автор на изследването Анируд Чити специализира в т.нар. звездна археология: възстановяване на начина, по който най-ранните поколения звезди са променили Вселената. "Искаме да разберем какви са били свойствата на първите звезди и какви елементи са произвеждали", обяснява изследователят.

Все още никой не е успял да види директно тези звезди от първо поколение, ако изобщо има такива във Вселената. Вместо това Чити и колегите му търсят такива, образували се от пепелта на това първо поколение.

Това е трудна задача, защото дори второто поколение звезди вече са много стари и рядко срещани. Повечето такива тела във Вселената, включително и Слънцето, са резултат от десетки до хиляди поколения, като всеки път натрупват все повече и повече тежки елементи. "Може би по-малко от една на 100 000 звезди в Млечния път е от второ поколение", казва той. "Наистина търсим игли в купа сено".

Но си заслужава да бъдат получени моментни снимки на това как е изглеждала Вселената назад във времето, казват специалистите. "Във външните си слоеве тези звезди запазват елементите от мястото, където са се образували", обяснява Чити. "Ако успеете да откриете много стара звезда и да получите нейния химически състав, можете да разберете какъв е бил химическият състав на Вселената там, където тази звезда се е формирала преди милиарди години", допълва той.

За целите на изследването Чити и и колегите му насочват телескопите към необичайна цел: звездите, които съставляват Големия Магеланов облак - ярка ивица от звезди, видима с просто око в Южното полукълбо. Смята се, че някога тя е била отделна галактика, привлечена от гравитацията на Млечния път само преди няколко милиарда години, отбелязва "Юрикалърт".

Учените търсят доказателства за много стари звезди там и каталогизират десет от тях - първо с телескопа "Гая" на Европейската космическа агенция, а след това и с "Магелан", който се намира в Чили.

Една от тези звезди веднага се забелязва като странност. В нея има значително по-малко тежки елементи, отколкото в която и да е друга звезда, наблюдавана досега в Големия Магеланов облак. Това означава, че тя вероятно се е формирала след първото поколение звезди - така че все още не е натрупала по-тежки елементи в хода на многократни раждания и умирания на звезди, се казва в публикацията.

Картографирайки елементите й, учените с изненада установяват, че звездата има много по-малко въглерод, отколкото желязо, в сравнение с това, което се наблюдава при звездите от Млечния път.

"Това беше много интригуващо и предполага, че може би увеличаването на въглерода в най-ранното поколение, както виждаме в Млечния път, не е било универсално", казва изследователят Чити. "Ще трябва да направим допълнителни изследвания, но това дава основания да смятаме, че има разлики между отделните места".

Според него "допълваме картината за това как е изглеждал процесът на обогатяване на ранните елементи в различна среда" .

Откритията също така потвърждават други изследвания, които предполагат, че Големият Магеланов облак е формирал много по-малко звезди в началото в сравнение с Млечния път.

"Наистина е вълнуващо да открием звездната археология на Големия Магеланов облак и да можем да очертаем толкова подробно как първите звезди са обогатили химически Вселената в различни региони", допълва Чити от Чикагския университет.