Пламен Димитров: Енергийно бедните в България са между 25 и 40%
Секция: Анализи
22 Март 2024 09:01
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Пламен Димитров: Енергийно бедните в България са между 25 и 40%

/КРОСС/ Енергийно бедните в България са между 25 и 40% по различните методики от цялото население. Това е огромен проблем, но за него се говори малко. 40 на сто от населението означава 2 милиона и 400 хиляди българи, които няма как да свържат двата края. Те в момента са енергийно бедни при тези цени на електроенергията, а се говори да се вдигат с 20-30-40%. Това коментира в студиото на "Денят започва" президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той поясни, че в момента има една наредба за компенсация, която е била приета, но не е ясно как ще бъде финансирана, нито е ясно как ще бъде прилагана.

"Готовността за прилагане на подобни радикални реформи е никаква в държавата. Хората с право се притесняват и трябва час по-скоро всички тези политически боричкания да останат по-встрани и темата да стане централна, независимо дали правителството е в оставка, дали е служебно, дали е редовно. Този въпрос трябва да се реши час по-скоро", каза Димитров.

Президентът на КНСБ обясни и какво представлява заплатата за издръжка. По думите му, тя е механизъм, който оценява нуждите на работника и неговото семейство в зависимост от средния тип семейства в държавата:

"При нас то е 3-членно домакинство - двама работещи и един зависим член, т.е. дете до 14 години или ако не е дете, възрастен родител. Това всъщност е българският вариант и по това ние изчисляваме през последните няколко години, около 30 години, по различни методики през времето тази заплата за издръжка, която показва, че към настоящия момент са нужни 1438 лева в джоба на сам работещ и сам живеещ българин или близо 2600 лева за това домакинство - двама работещи и едно дете до 14 години."

Повече от 35% от българите обаче получават подобни средства в домакинствата, а 65 на сто не получават такива средства, т.е. работещите бедни може да се измерят с много по-големи величини.