/КРОСС/ Летище Пловдив е готово от полунощ на 31 март да работи като част от шенгенското пространство за свободно движение. То е едно от четирите международни у нас. На него вече са направени нужните промени, за да бъдат посрещани пътници по новите правила.

„Най-новото въведение е разделяне на потоците на пристигащите чрез обозначаване на трасето и два отделни гейта. То започва още от слизането от самолета. Има подробни указания как да се стигне до гейта за пътници от Шенген, който е разделен от този, в който ще се правят паспортни проверки.", обясни изпълнителният директор на Летище Пловдив Дойчин Ангелов.

През летище Пловдив годишно пътуват 230 хиляди пътници, а първите полети по новите правила ще бъдат посрещнати в неделя.

След 31 март родителите, които пътуват с децата си без другия родител, няма да се налага да представят нотариално заверена декларация за страните в Шенген. Онези, които не желаят децата им да напускат територията на България, ще трябва да удостоверят решението си чрез акт на районните съдилища.

В момента седмично до Летище Пловдив се изпълняват 12 полета от Лондон, Белфаст и Манчестър.

Напреднали са преговорите за разкриване на нови авиолинии и до испанския град Малага и втория по големина в Англия Бирмингам.

Принос за това има Фонда за развитие на летище Пловдив, в който членуват вече 9 общини - Пловдив, Чепеларе, Родопи, Сопот, Калояново, Куклен, Хисаря, Съединение, Садово и три юридически лица, частни дружества - Пампорово АД, Гранд хотел Пловдив, СНЦ Фонд Феникс.

„За разкриването на нови авиолинии са необходими финансови стимули за авиокомпаниите. Летището е държавно и може да инвестира в инфраструктура, но не може да отдели средства за стимули на авиокомпаниите. Фондът е този, който може да го направи.", допълни Ангелов.

Той разказа как го е създал преди 13 години, когато отново е бил директор на летището. След като е напуснал поста през 2013 година, работата във Фонда е спряла и сега се опитва да възстанови работата му.

Възможностите за подкрепа на нови авиолинии проучват и от българските общности във Франция, Испания, Италия, Германия, Австрия, Норвегия и Кипър.