/КРОСС/ Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия.

По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминал през 1316 г. за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел монашески подстриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.

След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело (исихазъм, виж по-долу).

През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически сан.

През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам (еретик, с когото св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тъмница. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.

През 1354 г. св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като роб продавани в различни градове в Азия.

Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил купен от сърби и благополучно се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.

Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като чудотворец. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.

Свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония, бил един от триста и осемнадесетте отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики в град Никея. Тук заедно с останалите той изобличил Арий в ерес. Свети Ипатий притежавал силата да изцелява различни недъзи и да изгонва бесове. В едно село превърнал горчивата вода от планинския извор в сладка, а на друго място, по неговата молитва, от земята потекъл извор с топла лековита вода. Ипатий успял с помощта на молитва да убие и една страшна змия, която при царуването на Констанций се настанила пред входа на съкровищницата и не пускала никой да мине. Заповядал извън града да разпалят голяма пещ. Взел светителския си жезъл и с Божията помощ повел змията като пленник. Повел я през града до мястото, където била запалена пещта и й заповядал да влезе вътре. Змията се хвърлила вътре и изгоряла, а всички присъстващи повярвали в чудотворната сила на стареца. Когато светецът се завръщал на своя светителски престол, последователи на учението на Новат, му устроили засада в един тесен проход между планинска пропаст и брега на едно блато, въоръжени с ножове и колове. Щом приближил, те го нападнали внезапно, наранили го тежко и го хвърлили от високия бряг в тинята на блатото. Убийците скрили тялото му в една пещера наблизо. Земеделецът, чиято била пещерата, открил тленните останки на светеца и съобщил на жителите на града. Всички се стекли и погребали с почести Ипатий.