Петър Петров: Председателят на Правна комисия ни благодари, че сме спасили от тотално осакатяване Закона за Народната банка
Секция: ПОЛИТИКА
03 Април 2024 06:29
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Петър Петров: Председателят на Правна комисия ни благодари, че сме спасили от тотално осакатяване Закона за Народната банка

/КРОСС/ „Еманацията на некадърните конституционни промени, особено в частта им засягащи служебното правителство, изготвени от Христо Иванов и Атанас Славов, бе достигната днес с окончателното приемане на промените в Закона за Българската Народна Банка /БНБ/. Вече се е наложил обичай, коалицията ГЕРБ-ППДБ-ДПС, с чийто гласове бяха приети, се опитва да поправя гафовете в Конституцията чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони.", каза вчера на извънредното заседание на НС народният представител от „Възраждане" Петър Петров.

Според него, експресното разглеждане на този Законопроект два пъти в Комисия и после в пленарна зала, е продиктувано от желанието на тази коалиция да запази постовете на управителя на БНБ, на председателя на Сметната палата и на омбудсмана, след като те престанат да заемат длъжността служебен министър-председател.

„Фрапантното е, че първоначалният текст на Законопроекта, внесен в петък бе един, а само 16 часа преди разглеждането му в пленарна зала, бе променен в коренно различна насока. Стигна се до там, че на извънредно проведеното заседание на Правна комисия тази сутрин председателят благодари на „Възраждане" , че сме попречили Законопроекта да бъде приет още в петък, което е дало възможност на вносителите да прецизират текстовете.", коментира още Петров.

Той допълни, че дори и така този Законопроект е противоконституционен, защото въпреки че бе дадена възможност за получаване на становища по него, няма как една изборна длъжност да бъде „временно замразена" в случай, когато този, който я заема бъде назначен, /а не избран/ на друга държавна длъжност.

„С внесените промени се прави нескопосан опит за аналогия със статута на народния представител. Той обаче, ако бъде евентуално избран за министър, заема през това време отново изборна длъжност, а не назначаема такава, каквато е служебния премиер и това е огромната разлика.", каза Петър Петров по темата.

Напомняме, че подобно смесване на властнически правомощия Конституцията не допуска. Именно, заради това би следвало мандатът на изборната длъжност да бъде прекратен, ако заемащият я бъде назначен за служебен министър-председател, а не тя да бъде само прекъсваема, както се опитват да направят от продължаващата коалиция ГЕРБ-ППДБ-ДПС.

„Създава се и още един прецедент - контролен орган, какъвто е председателят на Сметната палата ще заеме друга държавна длъжност, свързана с организацията и провеждането на Избори, а след това, връщайки се на своя заеман пост в Сметната палата, ще трябва да одитира същите тези избори - тоест да проверява сам себе си. Това е прекият резултат от конституционните промени, писани от юристите на ППДБ, с които ограничиха президента да избира служебен министър-председател, само измежду лица, заемащи изборни длъжности. Именно поради тази причина сега с тези приети промени се прави опит техните длъжности да бъдат спасени и всяко от тези лица да може да довърши своя мандат при прекратяване на правомощията му като служебен министър-председател.", допълни още Петров.

На следващо място, запазването на възможността управител на БНБ отново да заема тази длъжност или временно да бъде служебен министър-председател противоречи и на всички изисквания на Европейската Централна Банка, която не допуска управителя на БНБ да заема каквато и да било друга длъжност.

„Абсурдът е пълен, защото бе прието, че след като престане да бъде временно управител и бъде назначен за служебен премиер, едва тогава той ще определи кой от неговите подуправители да изпълнява неговите временно прекъснати правомощия. Едно лице, което вече не заема една длъжност тепърва да изпълнява правомощия по нея е юридически абсурд. След експресно внесените и приети в рамките на 4 дни промени, които коренно се различаваха едни от други, тепърва ще преценим възможността за сезиране на Конституционния съд, заради създалата се несъвместимост между изборни и назначаеми длъжности.", каза в заключение народният представител от „Възраждане".