/КРОСС/ След дълги години преговори новата миграционна политика на Европейския съюз вече е факт. Гласуваният в Европейския парламент пакт за миграция и убежище заменя само част от оспорвания Регламент „Дъблин", според д-р Владимир Вълев, който е дългогодишен преподавател по правни науки, автор на десетки статии, свързани с Европейския съюз и сътрудничеството по наказателни дела, и е специализирал в Европейската правна академия.

Пактът за миграцията и убежище се стои от 10 законопроекта, които предвиждат мерки за противодействие, включително и в случаите, когато е използвана за дестабилизиране на Европейския съюз от трета страна. Новият документ предвижда мигрантите да преминават процедура, при която да бъдат идентифицирани с взимане на биометрични данни. Коментираната промяна е от изключително значение, защото до момента голяма част от мигрантите бяха с неустановена самоличност в страните-членки. С новия пакт за мигрантите се предвижда и нова процедура за предоставяне и отнемане на международна закрила в съюза. Създават се мигрантски центрове по границата на Европейския съюз, в които лицата ще бъдат настанявани и където ще се провежда така наречената „бърза процедура", коментира д-р Владимир Вълев. Той уточни, че проверките ще продължават седем дни, след което лицето ще бъде ориентирано или към процедура за предоставяне на убежище, или ще бъде върнато в страната на произход или в транзитната държава. Според д-р Вълев, новите мерки са в синхрон и със споразуменията, които Европейският съюз подписа със страните на произход, защото към момента четири пети от незаконните мигранти, получили решение за напускане на европейска територия, на практика не се върнати в страните, от които са дошли.

Сега, съобразно така наречения „Трети Дъблински регламент" първата страна, в която мигрантът влиза е натоварена да разглежда неговия казус. Това е причината новият пакт за бежанците да бъде приветстван от фронтовите държави от Южна Европа, защото с него се предвиждат пренастанявания на мигранти от страни под миграционен натиск към другите членки от съюза. Ученият посочи, че един от регламентите на пакта предвижда специфичен механизъм в случай на изключителен прилив на мигранти, посредством който по ускорена и облекчена процедура се разглеждат досиетата на голям брой мигранти. „По този начин Европейският съюз ще може да се защити тогава, когато определен субект като чужда държава или организация използва мигрантите, за да дестабилизира страна-членка на Съюза", допълни Вълев. Според него новият пакт за миграцията е стъпка в правилната посока при решаване на този наболял общоевропейски проблем.

„Необходимостта за изменение на протоколите от Дъблин назря от години и едва сега намери своето решение. Прилагането на процедурите ще отнеме не малък период от време, около две години, но така или иначе войните и гладът в страните от Африка и Азия, пораждащи миграцията, няма да се разрешат. За страна като България новият пакт е добро решение, защото до момента голяма част от проблемите с мигрантите трябваше да бъдат решавани от държави, в които те влизат първо, включително и в България. Действително, миграционният натиск в Испания, Италия и Гърция е по-голям, но тези държави нямат сухопътна граница с азиатска държава, а както е добре известно по морски пространства като Средиземно море се преминава доста по-трудно, отколкото през сухопътна граница, като тази между България и Турция", обобщи прокурорът от Пловдивската окръжна прокуратура.

България е най-уязвимата точка, защото е единствената държава, която има сухопътна граница с азиатска държава, заяви Владимир Вълев. Той бе категоричен, че преминаването на мигрантите по суша е по-лесно и именно затова натискът през България е перманентен. „Той може да намалее, но никога няма да спре", посочи експертът. Според него помощта, която осъществяват европейските институции трябва да бъде насочена не само към охрана на границите, но и към подпомагане и техническо обезпечаване на цялостната дейност на МВР.

Владимир Вълев е юрист и психолог, прокурор в Окръжна прокуратура Пловдив, доктор по право на Европейския съюз и автор на монографичния труд „Фронтекс в контекста на съвременните миграционни процеси". Той има дългогодишен опит като преподавател по правни науки. Автор е на десетки статии, свързани с Европейския съюз и сътрудничеството по наказателни дела, специализирал в ERA (Европейска правна академия), CEPOL (Агенция на Европейския съюз за обучение на правоприлагащи органи), EJTN (Европейска мрежа за съдебно обучение), с научни интереси в сферата на институционалното право на Европейския съюз.