/КРОСС/ Влошеното състояние на здравеопазването е с най-вредно влияние върху демографската криза в България. Демографията зависи от смъртността, раждаемостта и миграцията, като смъртността е единственият фактор върху, който може да се влияе в средносрочен план. С тези думи Христо Михайловски, дистрикт гуверньор на „Ротари България" откри кръгла маса на тема "Здравеопазване и образование: Възможни решения за преодоляване на демографската криза". И допълни, че основна цел на Ротари е да реализира проекти, които дават решения на проблеми, свързани със здравеопазването и образованието в страната.

В здравеопазването преодоляването на демографската криза е възможно чрез намаляване на детската смъртност. България успя да намали тази негативна тенденция и през последните 15 г. има спад с около 10%, заяви бившият здравен министър проф. Христо Хинков. По думите му детската смъртност е показател, който е най-близо до качеството на медицинските услуги и базирайки се на него най-точно може да се измери какво се прави в здравеопазването. Хинков каза още, че според него трябва да се осигури качествено наблюдение на бременните и на новородените, както и да се създават условия младите майки да отглеждат децата си по правилен начин.

За друг бивш министър на здревопазването д-р Стойчо Кацаров превенцията и качеството на здравните услуги у нас са сред основните причини за високо смъртност, за съжаление по която България на първо място в ЕС. „Имаме ужасяващи медико-статистически показатели, които са най-лоши в ЕС - живеем най-кратко, умираме най-рано, детската смъртност е по-висока, показателите за предотвратима смъртност са тревожно високи и десетилетия остават едни и същи, въпреки че средствата за здравеопазване са увеличени двукратно", посочи д-р Кацаров. Според него всичко това означава, че парите за здравеопазване са похарчени неефективно. Високото ниво на доплащане от страна на пациента - близо 40%, ограничава достъпа до медицинска помощ, каза още той.

Пациентът може да стане център на системата, ако плащането зависи от неговия избор къде да се лекува, а не се издържат структури, както прави Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в момента. Разходите за здравеопазване ще намалеят, ако НЗОК се демонополизира, каза още д-р Кацаров, давайки за пример подобна промяна, направена в Нидерландия, която в момента е държавата с най-добро здравеопазване в Европа. Тогава пациентът освен лекар и лечебно заведение ще може да избира и сменя осигурителя си.

Четири от активните в момента проекти на „Ротари България" са насочени към превенция в здравеопазването.
По проекта „Ранно диагностициране на рак на гърдата" в периода септември 2023 - януари 2024 г. кампанията се е състояла в 18 общини, прегледани са 2250 жени. При 45 от тях са открити суспектни структурни аномалии и те са насочени за биопсия, каза д-р Николай Болтаджиев, председател на Центъра за защита правата в здравепоазването. Докато в периода 2012 - 2022 г. са били извършени 18 877 прегледа в 77 общини. За този период са открити 192 карцинома, 652 кисти и 323 аденома и всички диагностицирани жени са били насочвани за допълнителна диагностика и лечение към специализирани лечебни заведения, каза още той.

„Дари кръв, спаси живот" е проект на „Ротари България", който предлага чрез специален мобилен център да се предоставя възможност за даряване на кръв в различни населени или отдалечени места, както и в големи колективи. През последните години се отчита тенденция на минимално повишаване на броя на кръводарителите у нас, като за миналата година те са били 167 000 души, а събраната дарена кръв е била около 73 хил. литра. По думите на проф. Каролина Любомирова, заместник-ректор на Медицинския университет в София за ефективното осъществяване на този проект Ротари разчита на подкрепа на Министерството на здравеопазването.

Проектът „Безопасност на пациента" цели да се повиши безопасността на пациентите и да се намали до минимум рискът по време на лечение. Сред ключовите предложения са да бъде създадена система за докладване, регистрация и анализиране на нежелани събития, случаи на неуспешно лечение и медицински грешки. Въвеждането на оценка на болниците на база индикатори за безопасност на пациентите също е сред важните мерки, които биха повишили информираността, а оттам безопасността на пациентите.

Повече от 8 години „Ротари България" работи и за промяна на нагласите на младите хора и обществеността за висока нетърпимост към агресията на пътя. Проектът „Дай път на живота" е насочен към различни целеви групи, но с основен фокус върху деца на възраст 9-13 години и млади шофьори до 24 г. Целта на проекта е в средносрочен план да възпитава отговорни и толеранти шофьори, което съответно да доведе до намалявена на тежки проезшествия по пътя.

Сериозно внимание беше отделено и на образованието като моделът „Динамична класна стая" предизвика огромен интерес сред участниците в кръглата маса. Той е разработен от екип с ръководител проф. Румяна Папанчева и се прилага успешно в паралелки от 1 до 4 клас в училищата в Община Бургас.

При този модел се използват различни технологии, интерактивни методи и игри. Той има три основни цели. Първата е да допринесе за активна позиция на учениците в учебния процес чрез екипна и проектна работа, съчетана с работа в богата на технологии среда. Втората е да формира знания и личностни компетентности (работа в екип, толерантност, комуникативни и презентационни умения, изграждане на ценностна система). И последната е да развие критично, логическо и изчислително мислене.

Проф. Папанчева заяви, че по модела ежегодно обучения преминават близо 200 учители, които след това отчитат сериозен ръст на вниманието, което децата отделят на съдържанието и поставените задачи по време на часовете.

Ротари България ще продължи да организира срещи и кръгли маси, чрез които да привлича вниманието на обществеността по тези болезнени теми. Организацията предлага решения и проекти, за които търси подкрепата на медии и заинтересовани страни. Организацията е посветена на осъществяването на положителни промени в нашето общество. За последните 30 години, Ротари клубовете в България са осъществили проекти, чрез които са инвестирани над 1 милиард лева. Основен фокус на проектите са борба с бедността, подпомагане на образованието, подобряване на здравеопазването, защита на околната среда и др.