/КРОСС/ Битката с килограмите трябва да е държавна политика - страната ни има нужда от Национална програма и сериозна превенция. Около това мнение се обединиха в предаването „Тази сутрин" здравният икономист Аркади Шарков и детският еднокринолог проф. Виолета Йотова.

Данните, които бяха представени, са за лица над 18-годишна възраст. Анализът показа, че над 40% от българите са страдат от някаква форма на затлъстяване, като 25% от тях са достигнали първата степен на затлъстяване. Това е сериозен процент, ако се съпостави с европейската статистика, посочи Шарков.

Според него тенденцията ще се задълбочи, защото хранителните режими и двигателните навици на децата се влошават.

Затлъстяването е комплексно явление - то не е свързано само с фамилното обременяване, а и с начина на живот. Но когато и двамата родители са с наднормено тегло, то вероятността децата им да затлъстеят още преди пубертета е над 50%, каза проф. Йотова.

Тя посочи още, че научните данни показват утрояване на затлъстяването при момчетата и удвояване на броя на момичета през последните 30 години - това ни нарежда съответно на втори и на четвърто място в Европа.

Има принципна връзка между затлъстяването и съня. Препоръката в детска възраст е за 10-14 часа сън за денонощие. В детските градини обаче, които са предвидени за подобряване на общуването и за нервно-психичното развитие на детето, движението е важно. Там сънят трябва да се съобразява с възрастта на детето и от неговите предпочитания. Ето защо в детските градини на Запад има т.нар. помещения за тихи занимания. В нашите градини насилствено се принуждават децата да спят по 3-4 часа, което не допринася за тяхното развитие, а само повишава вероятността от затлъстяване, обясни проф. Йотова.

Детският ендокринолог сподели и някои данни за детското затлъстяване. Преди 30 години то е започвало на 6-7 години, а сега децата са с наднормено тегло още на 3-4 години. Възрастта според проф. Йотова пада, защото малчуганите са изложени на все по-голямо обездвижване и сериозно прехранване.

През 2019 г. са изгубени 600 000 работни часа заради здравословни проблеми при хората със затлъстяване, защото те по-често излизат в болничен. Това е сериозна щета за икономиката. А когато говорим за кумулативни разходи, защото един такъв човек има редица социално значими заболявания, трябва да се каже, че затлъстяването му има отражение не само върху фиска (приходите, заложени в държавния бюджет - б.р.), а и върху семейния портфейл, каза още Шарков.

Икономистът изчислява, че разходите на НОИ и НЗОК се равняват на над 500 000 лв. през 2019 г. След COVID-19 обаче навиците на българите са се увеличили, както и броя на хората с наднормено тегло. Ето защо Аркади Шарков очаква тежестта върху социалния и здравния фонд да се увеличи.

Той даде пример с това, как държавата може да се погрижи за децата - в училищата във Франция се предлага меню като в ресторант с много качествени храни, докато у нас юношите се тъпчели само с тестени закуски.