/КРОСС/ За значителен ръст през летния сезон на случаите с измамени български граждани с обещания за работа в Кралство Швеция алармират от Българското посолство в Стокхолм. В грама на Посолството се отбелязва, че безработни, най-често с нисък социален и образователен статус, пристигат в Швеция по покана на приятели или по обява в интернет с обещания за работа в строителството или за бране на горски плодове срещу нереално високи заплати. Вече в страната те са принудени да работят при крайно тежки условия на живот с много ниско или без заплащане.

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) използва повода да напомни на търсещите работа в чужбина, че по какъвто и начин да заминават, те трябва да тръгват от България с писмен документ с уговорени в него условия на труд и заплащане като възнаграждение, работното време, полагаемия отпуск и други. Сигурен знак за измама е искането на различни видове такси за устройване на работа, каквито не трябва да се събират.

За зачестили такива измами се съобщава с грама от Българското посолство в Отава. Според информацията чрез обяви в групи в социалните мрежи частни посредници искат от кандидати за работа в Канада такси за извършване на различни административни дейности. Част от измамата е и предоставянето на фалшиви документи, приличащи на издадени от канадска институция, след което събирането на такси продължава и за други дейности без да се стигне до реално заминаване. В грамата е отбелязано напомняне на канадските власти, че работодателите, които желаят да наемат чуждестранни работници, провеждат интервюта с тях без да събират предварително никакви такси. Те получават разрешение за наемането им под формата на административен акт.

Други сигнали за измама при предлагане на работа в чужбина са: настояването комуникацията да се води само онлайн или извън офиси; предоставяне на услуги без лиценз от фирми посредници или предприятия, осигуряващи временна работа; сключване на трудови договори с командироващ работодател, който няма съществена идентична дейност в България, а веднага командирова в чужбина; липса на документи, свързани със законосъобразното осигуряване на заетостта. Такива според начина на изпращане са посреднически договор, трудов договор с предприятие, осигуряващо временна работа, с работодател в приемащата държава или с командироващ работодател у нас, с когото трябва да бъде сключено и споразумение за командироване.

В случай че търсещите работа сключват договор директно с работодател в приемащата държава правомощията на Българската инспекция по труда са ограничени до подаване на сигнали на компетентните контролни органи там. За целта е необходимо потърпевшите да предоставят достатъчно информация за идентифициране на местния работодател и мястото, където е полаган трудът, която често липсва в сигналите.

Повече информация за правата на българските работници и служители в чужбина е публикувана в сайта на Агенцията https://www.gli.government.bg/bg/taxonomy/term/423/node/12998

По проект „Контрол на командированите лица" Инспекцията по труда създаде въпросник за самооценка, с помощта на който може да се провери дали командироването има белези на недействително. Той е достъпен на единния национален уебсайт https://postedworkers.gli.government.bg/ относно командироването на работници, поддържан от Агенцията. Проектът е финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020, съфинансирана Европейския социален фонд.

За българите, работещи в чужбина Главната инспекция по труда поддържа телефонен номер 00359 2 8101 747, на който те могат да потърсят консултация и съдействие в рамките на работното време.

На сайта на Инспекцията по труда https://www.gli.government.bg/bg, в секцията „За работодатели и работещи", е публикувана полезна информация за работа в Европейския съюз, както и за условията на труд и живот в страните членки. Подобна информация е налична и на единния национален уебсайт относно командироването на работници.

В сайта на EURES мрежата https://eures.ec.europa.eu/index_bg се публикуват обяви от проверени работодатели на територията на Европейския съюз, освен важна информация за условията на труд.