/КРОСС/ Всяка година на 28 юли Световна здравна организация отбелязва Световния ден за борба с хепатита. Мотото на Световната здравна организация през 2024 г. е: „Време е за действие". С него за пореден път се поставя акцент върху неотложността на действията и усилията, необходими за премахване на хепатита като заплаха за общественото здраве до 2030 г.

Всяка минута двама души умират от чернодробни заболявания, свързани с хепатит, за което е необходимо да се повиши осведомеността на обществото за риска от заболяване и свързаните с него чернодробни усложнения и рак.

В тази връзка от 29 юли до 2 август 2024 г. РЗИ - Стара Загора организира следните дейности:

• Лекари от Дирекция „Надзор на заразните болести" към РЗИ - Стара Загора ще консултират и изследват всички желаещи на следните места:

- от 29 юли - персонал на лечебни заведения за болнична помощ от Стара Загора и Казанлък;

- на 1 август до сградата на Община Стара Загора („долна гъба") от 10:00 до 13:30 часа;

- в Тракийски университет - Стара Загора (студенти и преподаватели);

• Кабинетът за анонимно и безплатно консултиране за ХСВ и СПИН към РЗИ - Стара Загора ще приема граждани в обявеното работно време:

Понеделник - от 8.30 до 12:30 часа

Вторник - от 13:00 до 17:00 часа

Сряда - от 8:30 до 12:30 часа

Четвъртък - от 13:00 до 17:00 часа

Петък - от 8:30 до 12:30 часа.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ВИРУСНИТЕ ХЕПАТИТИ?

От инфекциозните хепатити особено важно значение имат вирусните хепатити. Те се причиняват от:

• хепатитен вирус А (HAV);
• хепатитен вирус В (HBV);
• хепатитен вирус С (HCV);
• хепатитен вирус D (HDV);
• хепатитен вирус Е (HEV);

Тези вируси се означават като хепатотропни вируси (насочени към черния дроб). HBV е ДНК вирус, а останалите хепатотропни вируси (HAV, HCV, HDV, HEV) са РНК вируси. HDV e „фалшив" вирус - за инфектирането и размножаването му в чернодробните клетки са необходими вирусните частици на HBV.

Основен механизъм на заразяване с HAV и HEV е фекално-оралният. Заразяването става при консумация на заразени с вирусни частици вода и храна. Хепатит А и Е се наблюдава в райони с лоши санитарни условия, липсваща канализационна система, сред хора с лоши хигиенни навици и живеещи при неблагоприятни битови условия. Има ефикасна ваксина срещу хепатит А, лицензирана и в България. Разработена е ваксина срещу хепатит Е, която е лицензирана единствено в Китай.

Острият хепатит А е ендемичен за райони на Азия, Африка, Среден изток. Най-често боледуват деца. Заболелите възрастни в тези райони са предимно неваксинирани хора, пътуващи от други страни.

Хепатит Е се предава по фекално-орален механизъм чрез заразена вода в ендемичните региони в Азия, Африка, Мексико, Индия, а в индустриалните страни - чрез недобре термично обработено месо и месни продукти.

Хепатити В, С и D се предават предимно парентерално и по полов път. Заразяване с тях може да стане при:

• кръвопреливане;
• преливане на биопродукти - например човешка плазма;
• трансплантация на органи от заразен донор;
• венозни и дентални манипулации;
• употреба на венозни наркотици, приложени чрез общи игли;
• татуиране и поставяне на пиърсинг;
• честа смяна на сексуални контакти;
• от майка на новородено.

Вирусните хепатити се делят още на:

• остри вирусни хепатити- обичайно завършват с възстановяване на чернодробната функция и клинично оздравяване. Остро протичане се наблюдава при хепатити, причинени от всички хепатотропни вируси.
• хронични вирусни хепатити- персистират клиничните прояви и лабораторните отклонения за повече от 6 месеца. Хронифицират хепатит В, хепатит B + D и хепатит С. Напоследък има съобщения за хроничен хепатит Е, наблюдаван при имунокомпрометирани болни. Хроничен хепатит може да се развие както след клинично проявен остър хепатит, така и при липса на ясно изявен такъв - например за HCV инфекцията е характерно бавно прогресиране и хронифициране, без ясно проявен иктеричен синдром (съпроводен с жълтеница).

Острите вирусни хепатити протичат подобно на другите инфекциозни заболявания в няколко периода:

I. Инкубационен период - периодът от заразяването до клиничната изява на заболяването. Инкубационният период е различно дълъг за различните хепатити:

• Хепатит А - инкубационният период е средно 30 дни (между 15 - 45 дни);
• Хепатит В - инкубационният период е от 30 до 180 дни (1 - 6 месеца);
• Хепатит С - инкубационният период е от няколко седмици до 6 месеца, средно 35 - 90 дни;
• Хепатит Е - инкубационният период е от 2 до 10 седмици;
• Хепатит D - инкубационният период е средно 35 дни. За да се развие хепатит D, заразяването трябва да стане едновременно с HBV или в хода на хепатит В инфекция. HDV утежнява острия хепатит В.

II. Предиктеричен период - продължава около седмица;

След различно дълъг инкубационен период следва предиктеричния период, за който са характерни неспецифични симптоми като:

• отпадналост и безсилие;
• загуба на апетит, понякога отвращение от храна;
• гадене и повръщане;
• тежест и болки в корема;
• болки по мускулите и ставите - по-често се наблюдава при остър хепатит В;
• втрисане, повишена температура, хрема, грипоподобни оплаквания - по-често се наблюдават при остър хепатит А.

III. Иктеричен период - продължителността му е различна и зависи от формата и тежестта на клинично протичане на хепатита. Преди развитието на иктеричния период пациентите забелязват потъмняване на урината и по-светлия цвят на изхожданията. Най-характерният признак на този период е иктер - жълтеница. Първоначално се наблюдава леко пожълтяване на склерите (бялата обвивка на окото) и лигавиците, което постепенно засяга и кожата. Интензивността на иктерът е различна - от леко изразен (субиктер) в началото до интензивно изразен. При продължително персистиране на жълтеницата, придобива зеленеещ оттенък - вердинов иктер. Жълтеницата е съпроводена с отпадналост, безсилие, оплаквания от страна на храносмилателната система - безапетитие, гадене, тежест в дясното подребрие.
Обективно при прегледа се установява в различна степен увеличен по размери черен дроб, понякога и слезка, а лабораторните изследвания показват повишени стойности на чернодробните ензими - АсАТ, АлАТ, ГГТ, АФ, както и на общия и директния билирубин. В урината се открива също билирубин и увеличен уробилиноген.

IV. Реконвалесцентен период - период на възстановяване. Започва след преминаване на иктеричния период с постепенно отшумяване на оплакванията, нормализиране на цвета на кожата и склерите и намаление на чернодробните показатели. Възстановяването е с различна продължителност и зависи от тежестта на клиничното протичане и формата на преболедувания хепатит. Отпадналост, безсилие и оплаквания от храносмилателната система може да персистират дълго след клиничното оздравяване.

Типичните симптоми, които се наблюдават при острите вирусни хепатити, включват:

• безапетитие;
• подуване на корема;
• гадене и повръщане;
• диарийни изхождания;
• отпадналост;
• болки в мускулите и ставите;
• тежест в дясно подребрие;
• пожълтяване на очите и кожата;
• потъмняване на урината (често сравнявана на цвят с тъмна бира);
• изхождане на светли фекални маси;
• повишена температура.

Острите вирусни хепатити могат да протекат и аниктерично, когато липсва иктер по кожата и склерите.

Според тежестта на клинично протичане, острият хепатит протича като лека, средно тежка или тежка форма.

Острият вирусен хепатит може да протече и като фулминантен хепатит - мълниеносно, с бързо развитие на остра чернодробна недостатъчност, в резултат на нарушена чернодробна функция поради увреждане на чернодробната тъкан от имунно-медиирано разрушаване на чернодробните клетки. Фулминантно протичане се наблюдава най-често при остър хепатит В. С развитието на иктеричния период състоянието на болните бързо се влошава.

Оплакват се от силно главоболие и отпадналост, сънливост, непрестанно гадене, повръщане и тежест в корема. В първите дни болните са контактни и адекватни. Със задълбочаване на чернодробното увреждане и влошаването на чернодробната функция, съзнанието също се нарушава - болните са контактни, но неадекватни, често психомоторно възбудени, дезориентирани, от тях се носи неприятна миризма - дъх на черен дроб. В този стадий се наблюдават още интензивен иктер, кръвоизливи по кожата или активно кървене от кухите органи (стомах, черва, пикочен мехур).

Прогресивното отпадане на чернодробната функция и натрупването на токсични вещества, които черният дроб не може да преработи, довежда до влошаване на общото състояние, задълбочаване на кървенето и развитие на кома - болните не реагират на болкови стимули, не се установяват рефлекси, зениците не реагират на светлина, нарушава се дишането, понижава се артериалното кръвно налягане. Изходът в голям процент от случаите е летален.

Д-р Таня Перчемлиева - директор на дирекция НЗБ