/КРОСС/ Разрешаването на продължилия десетилетия конфликт между Армения и Азербайджан отвори вратата към един по-безопасен и по-проспериращ Южен Кавказ. Това се разглежда като историческа възможност за затваряне на главата на враждебността и превръщането на региона в такъв, характеризиращ се с добросъседство, стабилност, просперитет и мир. Макар и мирната инициатива на Азербайджан, след втората карабахска война от 2020 г., да привнесе значителни ползи, сега процесът изглежда в застой поради фактически причини, геополитически противоречия и безотговорни намеси.

Армения и Азербайджан преминаха през продължителни и в крайна сметка неуспешни усилия за посредничество. Недействащата към настоящия момент Минска група към ОССЕ не успя да постигне мирно уреждане и да предотврати последиците от военната агресия и окупацията на международно признатите територии на Азербайджан. Понастоящем важният напредък, постигнат чрез преките преговори между Баку и Ереван, като ключовото съвместно изявление от 7 декември 2023 г., чрез което двете страни се ангажираха да нормализират отношенията и да постигнат мирен договор, наред с различни мерки за изграждане на доверие, взаимна подкрепа в рамките на COP29, както и напредъкът в делимитацията на границите показват, че двустранният директен формат е най-ефективният и обещаващ подход за продължаване и приключване на преговорите.

Процесът обаче среща пречки. Според позицията на официален Баку териториалните претенции към Азербайджан, залегнали в Конституцията на Република Армения, остават сериозно предизвикателство към постигането на устойчив и траен мир между двете държави. Премахването на текста от конституцията, подкопаващ суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан, зависи изцяло от способността и желанието на арменското общество и власти.

Неотдавнашните настойчиви призиви от страна на Вашингтон за незабавен мирен договор между Армения и Азербайджан подчертават значителните геополитически залози. Устойчивият и стабилен мир е стратегически важен по отношение на транзитната и енергийната свързаност в по-широкия регион на Черно и Каспийско море, което го прави решаващ за общите интереси на страните в региона. Въпреки това, не всички глобални играчи влияят положително на процеса. Стъпките на Франция за милитаризиране на Армения, включително чрез разполагане на военна мисия в Армения и предоставяне на военна помощ, са тревожни, като се има предвид, че Армения държеше суверенни територии на Азербайджан под военна окупация в продължение на почти 30 години и продължава да оспорва неговата териториална цялост.

Реалният мир между Азербайджан и Армения изглежда постижим, но изисква политическата воля на регионалните и глобалните сили, както и разумни и отговорни действия, за да се избегнат всякакви потенциални дестабилизиращи провокации в региона.