/КРОСС/ Доклад на Национален осигурителен институт осведоми, че съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица ще се усили от 68 на 100 през 2023 г. до 78 на 100 през 2070 г. В документа написа, че осигурителните вноски би трябвало да се усилят съвсем двойно, с цел да се покрият покрита разноските за пенсии.

Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на 100 от осигурителния приход, а на нужната - 37,5 на 100. В дълготраен проект до 2070 година дефицитът в спомагателното публично обезпечаване ще се резервира на равнища от към 5 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Темата разясниха някогашният министър на труда и обществената политика Лидия Шулева, икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев в „Здравей, България".

Няма нищо трагично в този отчет, сподели Шулева. Тя счита, че решението на въпроса не е посочено в документа на Национален осигурителен институт. Експертът уточни, че би трябвало да се направи промяна в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се вършат нови салда. Кръстев сподели, че парите за пенсии са „наши пари, които страната преразпределя".

„Може да начертаем едни правила, само че в случай че политиците не ги съблюдават, те се обезсмислят", сподели още той.

„Може да си позволим това нарастване, защото това е субсидия от бюджета. България, с Брутният вътрешен продукт от 200 милиарда лева, може да обезпечи нужните средства за субсидия в пенсионната система. Въпросът е какво се реализира с това", изясни икономистът. Николов разяснява така наречен швейцарското предписание, при което с всяка минала година нарастването на пенсиите ще по-малко.

„Това се дължи на осъвременяването на пенсиите с половината от коефициента на инфлацията и половината на динамичността на средноосигурителния приход. Това, което ни споделя отчетът на Национален осигурителен институт е, че инфлацията ще бъде по-ниска, а се предвижда и по-ниска динамичност на междинния приход", сподели още икономистът. Той уточни, че по-важно е по какъв начин ще се движат действителните пенсии, защото това е функционалността на швейцарското предписание.

„Това не е мотив за терзание, защото единственото, което се споделя е, че инфлацията ще бъде по-ниска. Политическият въпрос е кои са ограниченията, които могат да усилят стандарта на живот", добави Николов. Шулева уточни, че границата сред осигуряващите се на минимална заплата и междинна работна заплата е дребна и по тази причина би трябвало да се разделят обществените функционалности от пенсионната.

„Поне 25% от недостига се дължи на този проблем", сподели още някогашният министър. Кръстев сподели, че това, което би трябвало да се направи, е да не се пречи на бизнеса и семействата, с цел да може стопанската система да пораства с по-бързи темпове и с цел да бъде запълнена дупката без разтърсвания във финансовата рамка.

„Трябва да се намерения за облекчения на административната и данъчна тежест върху бизнеса и семействата, а не за нараствания", сподели още той. Николов е на мнение, че може да увеличим прихода, а не да се чудим от кое място да намерим пари. Той добави, че делът на сивата стопанска система продължава да е 20%, което се отразява на приходите в бюджета.

„Все повече възрастни хора ще останат на пазара на труда, приказва се за обвързване на пенсионната възраст с предстоящата дълготрайност на живота. Според мен това ще се случи към 2040-2050 година, когато предстоящата дълготрайност на живота ще доближи до 80 години", добави икономистът.