/КРОСС/ Два пъти на избори, служебен кабинет по нови конституционни правила и най-накрая в Шенген. Така много накратко можем да обобщим 2024 година за вътрешната ни политика.

Започнахме година с правителство, което всички наричахме "сглобка" между ГЕРБ и ПП-ДБ. "Некоалицията" избра и нови двама конституционни съдии - Десислава Атанасова и Борислав Белазелков.

Годината започна и със знаково убийство. Това на Мартин Божанов-Нотариуса. То повдигна въпроса: "Има ли брокери в правосъдието?" Оказа се също, че Нотариуса е имал частен клуб за магистрати, с които се е срещал периодично там.

От март България влезе в Шенген по въздух и вода. Но до очакваната ротация в правителството не се стигна.

Така според новата Конституция президентът тръгна по "домовата книга" и назначи за премиер шефа на Сметната палата Димитър Главчев.

В началото на лятото бяхме отново на избори, но гласувахме и за евродепутати. Заради лоши резултати "Да, България" остана без лидера си Христо Иванов.

В парламента се появиха нови политически играчи - "Величие", но бързо замириса на партиен разпад. Разделение се появи и при най-старите и системни играчи. Разрив между Делян Пеевски и Ахмед Доган създаде два лагера - АПС и "Ново начало". Хората на Доган щурмуваха централата на ДПС, а почетният председател беше изгонен от сараите. Войната в ДПС се пренесе в съда и в Централната избирателна комисия.

"Време разделно" настъпи и в БСП. Врагове и свои се обърнаха срещу Корнелия Нинова и й поискаха оставката. Така Нинова беше изключена от партията. Създаде се БСП-Обединена левица.

Междувременно и 50-ият парламент си отиде без правителство, но с приети спорни закони, като забрана на ЛГБТИ пропагандата в училище. И в последния ден от 50-тия парламент стана най-напрегнато. Окупирана беше трибуната. Дърпаха се кабели на микрофони. Причината - дали ще се вземе решени за съдбата на "Мини Марица Изток". До решение така и не се стигна.

През октомври отидохме на седми подред предсрочни избори. На косъм в парламента да влязат 9 партии. Поставихме рекорд - 11 опита да се избере председател на парламента. Накрая Наталия Киселова застана начело на 51-ото Народно събрание.

Така влизаме в новата 2025 г. с искания за касиране на изборите, в очакване дали Конституционният съд ще върне правомощията на президента сам да определя кой да е служебен премиер и без държавен бюджет. Все така стои въпросът ще има ли редовен кабинет.