/КРОСС/ Русия премества базата си от Сирия в Африка, за да поддържа център за подкрепа в Средиземно море. Русия засили въздушния трафик между Сирия и Либия през последните седмици, сигнализирайки за промяна на стратегическия й фокус, тъй като Москва се стреми да разшири военното си присъствие в Африка и да запази позиции в Средиземно море.

Според данни от проследяване руските транспортни самолети Антонов АН-124 и Ил-76 извършват повече от един полет на ден от средата на декември от авиобаза Хмеймим в Сирия до авиобаза Ал-Хадим в източна Либия близо до Бенгази.

Увеличаването на полетите следва свалянето на сирийския лидер Башар ал-Асад и изглежда е ключов елемент от по-широкия план на Русия да засили влиянието си в региона.

В продължение на почти десетилетие военновъздушната база Хмеймим и военноморската база Тартус в Сирия служеха като централни точки за военните дейности на Русия в Средиземно море и нейните операции в Африка.

Сега Либия, пълна с конфликти, става все по-важна в усилията на Русия да проектира своята мощ в Средиземно море.

По-ранни доклади на американски и западни служители показват, че Русия е започнала да изтегля значително количество военно оборудване и персонал от Сирия.

Част от това оборудване, включително модерни системи за противовъздушна отбрана, изглежда е преместено в Либия. На 28 декември руски самолет Антонов се върна в Сирия от Либия, според Eurasian Times .

Хмеймим отдавна служи като център за операции на руски наемници в Африка, включително Централноафриканската република, Судан, Либия, Мали и Буркина Фасо.

С този нов логистичен маршрут през Либия Москва се стреми да засили своето нарастващо военно и наемническо присъствие в Африка, като същевременно смекчи разходите, свързани с намаленото й участие в Сирия.

Геолокирани изображения показват, че някои от полетите от Либия продължават до Бамако в Мали, област, където руското влияние се е разширило, особено когато страната се стреми да замени френските сили с руски наемници.

Този модел на повишена активност допълнително подкрепя идеята, че Русия позиционира Либия като критичен център за своите операции в Африка.

Въпреки че Русия поддържа присъствие в Либия от години, подкрепяйки либийския генерал Халифа Хафтар и неговите сили, последните модели на полети предполагат задълбочаване на връзките й с Хафтар.

Руски официални лица, включително заместник-министърът на отбраната Юнус-Бек Евкуров, направиха няколко пътувания до Либия, за да заздравят отношенията с Хафтар, а руският флот може да гледа на пристанищата, контролирани от Хафтар, като на потенциални алтернативи на базата Тартус в Сирия.

От 2014 г. Либия се управлява от две съперничещи си правителства: подкрепяното от ООН Правителство на националното единство (GNU) на запад и Камарата на представителите на изток, подкрепяна от бивш военачалник, превърнал се в политик Халифа Хафтар.