/КРОСС/ Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и евродепутатът и президент на Европейския енергиен форум Цветелина Пенкова обсъдиха възможностите за устойчиви решения на предизвикателствата пред българската индустрия, свързани с високите цени на електроенергията.

„Според европейския бизнес, разходите за производство на електроенергия в ЕС ще бъдат поне с 50% по-високи от тези в САЩ и Китай до 2050 г. Това прави европейските компании неконкурентоспособни спрямо американските и китайските предприятия и трябва да е изключително силна сигнална лампа за целия ЕС. Нуждаем се от спешни мерки на европейско ниво - общоевропейски компенсаторен механизъм, допълнителни компенсации за страните от Югоизточна Европа, както и исканото от Европейската народна партия отлагане на смазващите индустрията регулации от пакета по Зелената сделка за ненужно нефинансово отчитане", заяви Васил Велев в началото на разговора.

По време на дискусията бяха обсъдени текущите проблеми, предизвикани от неконкурентните цени на електроенергията за небитовите потребители у нас, както и необходимостта от постоянно действащ механизъм за компенсиране на потребителите.

За АИКБ е от критичната важност националния механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията да бъде вкаран в постоянен закон, който да се активира и дезактивира автоматично при започване или спиране на кризи с цените. Само така компаниите ще имат сигурност да инвестират в България. Асоциацията счита, че подобен механизъм може да е с долен праг 60 лв. за мегават час (под който вноски във ФСЕС правят потребителите, а компенсации получават производителите на електрическа енергия) и горен - 180 лв. за мегават час (над който вноски във ФСЕС правят производителите при съответни прагове по видове генерации, а компенсации получават потребителите на електрическа енергия).

„Вярвам, че незабавното продължаване на компенсациите за небитовите потребители е от решаващо значение. Това е първата стъпка за осигуряване на стабилност за бизнеса и запазване на конкурентоспособността на нашата икономика. Трябва да създадем и постоянно действащ механизъм за компенсации, който автоматично да се активира в условия на бъдещи кризи, за да можем адекватно да реагираме на динамичните промени в енергийните пазари.

Необходимо е също така да разгледаме както национални решения, включително инвестиции в модернизиране на енергийната инфраструктура и усилена подкрепа за ядрената енергетика, която е важен източник на енергийна сигурност, така и европейски инструменти, които могат да допринесат за устойчиви решения. Отсега нататък всички подходи трябва да бъдат както проактивни, така и синхронизирани с европейските ни партньори, за да създадем енергийна стабилност и сигурност.

Ангажирам се активно да продължа да поставям тези проблеми пред националните и европейските институции, с настояване за конкретни и спешни действия в подкрепа на българския бизнес и икономика. Убедена съм, че само чрез солидарност, стратегическо планиране и прилагане на устойчиви политики можем да преодолеем сегашните предизвикателства и да гарантираме дългосрочна стабилност и развитие", заяви Цветелина Пенкова.

По думите на Васил Велев страните от Югоизточна Европа трябва да бъдат компенсирани от ЕК заради свръхвисоките цени на електроенергия в региона, тъй като те понасят всички негативни последствия от несъвършенствата при ценообразуването на европейския електроенергиен пазар, липсата на достатъчна свързаност със Западна и Северна Европа, и осигуряват сами енергийната сигурност и дефицит на електроенергия за Украйна и Молдова. Той допълни, че АИКБ ще адресира проблема до българския еврокомисар Екатерина Захариева, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите, Европейския енергиен форум, SGI Europe, Международната конфедерация на синдикатите, както и Министерство на енергетиката на Р България.

По време на срещата бяха обсъдени и поетите ангажименти на България в рамките на Европейската зелена сделка и тяхното отрицателно влияние върху конкурентоспособността на българските предприятия. Участниците се обединиха около мнението, че са необходими спешни мерки за рекалибриране на Зелената сделка и за компенсиране на щетите, нанесени на българските предприятия при забраната за достъп до традиционни енергоносители и пазари. Най-бедната в ЕС държава - България плаща тежка цена при отстояването на позициите на Обединена Европа и подкрепата за реалния сектор в нея е от ключово значение за нейната икономика. АИКБ ще поиска и свикване на Националния икономически съвет за обсъждане на приоритетните за България сектори в европейската стратегия за чиста индустрия, както и българските предложения към плана за дерегулация на бизнеса в ЕС.

АИКБ ще продължи да работи активно за защита на интересите на бизнеса и за намиране на устойчиви решения в контекста на наслагващите се кризи.