/КРОСС/ Страховете, които често се тиражират относно влизането в еврозоната, смятам, че не са основателни. Страните в еврозоната продължават да се справят. Да, с трудности, но използват втората най-използвана валута в света, която носи своята тежест, която спестява от транзакционни разходи, от различни видове кризи. Това каза икономистът и бивш вицепремиер Атанас Пеканов в предаването "Събуди се" по Нова телевизия.

Той даде за пример Гърция, която вече върна стабилността си. „Еврото не я спря да се възстанови от голямата криза, в която беше изпаднала.

Пеканов беше категоричен, че България трябва и може да влезе в еврозоната на 1януари 2026 година. "Не сме изпуснали този прозорец. Не виждам проблем все още за това. Но разбирам аргумента, че трябва да поискаме конвергентния доклад тогава, когато сме сигурни, че ще отговорим на критериите. Истината е, че в момента не отговаряме формално на ценовия критерий, но той не е твърд, не е стриктен. Процесът на влизане в еврозоната обаче трябва да се извърши по професионален и внимателен начин, за да не остане някой измамен или по някакъв начин ощетен", обясни той.

Атанас Пеканов обясни, че в някои отношения България би могла да покрие ценовия критерии. "Но не става въпрос само за един месец. Този процес трябва да е устойчив. Ако искаме да влезем в еврозоната на 1 януари догодина, до юни месец трябва да получим зелена светлина от европейските институции. За конвергентен доклад - той трябва да бъде поискан най-късно до март. Най-лошият изход от тази ситуация е докладът да е негативен. Тогава ще трябва да почакаме вероятно поне 2-3 години", допълни той.

Според него в момента фокусът на правителството трябва да е вземането на мерки срещу повишаване на инфлацията през февруари заради поскъпването на тока, водата и горивата, които ще повлекат цените и на останалите стоки. Той обаче не вижда действия в тази посока.

Според него дефицитът може да се окаже проблем. „Доколкото разбирам не ни липсват 18 млрд. лв. в бюджета, а между 5 и 9. Те могат да бъдат намерени чрез оптимизация на капиталовите разходи, което не е хубаво, държавни разходи, отлагане на увеличенията за държавните служители. Ако има воля, има мнозинство, което да прекрои това", коментира Атанас Пеканов.

Той отбеляза, че България продължава да има много нисък дълг към БВП, а дефицитът е доста по-нисък в сравнение с останалите страни от ЕС.