/КРОСС/ Центърът за еврейско-българско сътрудничество "Алеф" затвърди ключовата си роля в насърчаването на толерантността с проведената в Бургас конференция „Създаване на устойчиви общински политики срещу речта на омразата". Събитието събра представители на дванадесет общини от региона, кметове, институции и медии, които обсъдиха добри практики и стратегии за справяне с езика на омразата. Конференцията е част от инициативата „Толерантност срещу омразата - прилагане ценностите на ЕС в мултикултурното общество на Бургаска област", финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи".

Председателят на "Алеф" Алберта Алкалай отбеляза в своята приветствена реч съвпадението с годишнината от освобождаването на Аушвиц - най-зловещия лагер на смъртта от Холокоста ден по-рано. "Холокостът не е започнал с построяването на газовите камери. Той е започнал с езика на омразата", подчерта тя и коментира, че според изчисления, ако трябва да почетем с минута мълчание поотделно всяка една от жертвите на Холкоста, ще трябва да мълчим 11 години и половина. "Днес сме точно затова тук, за да не мълчим", отбеляза Алкалай. Тя разказа за дейностите в рамките на инициативата "Толерантност срещу омразата - прилагане ценностите на ЕС в мултикултурното общество в Бургаска област". Част от тях са срещи с учителите и възпитатели, както и конкурс за тематично ученическо видео против езика на омразата. Участниците в конференцията изгледаха късометражния филм, спечелил първо място на възпитаниците на Основно училище "Добри Чинтулов" в Бургас. В рамките на проекта предстои издаването и на 12 броя списания, насочени към широката публика с фокус върху различните етноси в морския град. „Тяхна основна цел е да покаже, че сме сходни в различията си. Тезата ни е, че Бургас се е развил като територия на човечността, където етнос и религиозна принадлежност нямат значение. Значение имат само общочовешките ценности", коментира Алберта Алкалай. Изданията ще включват любопитна информация за историята, кулинарията и дори аспекти от хумора на различните етнически общности.

Кметовете на общините в Бургаска област споделиха свои примери за успешни политики и подчертаха значението на активната борба с разделението в обществото.

„Мисля, че трябва да говорим повече за добрите примери. Те могат да се противопоставят на речта на омразата", заяви кметът на Поморие Иван Алексиев, който разказа за случаи в своята община, когато артикулите със свастики и чаши с образа на Путин бяха иззети след сигнали от граждани. „Добрите примери имат силата да влияят на хората и да изграждат доверие", допълни той.

Кметът на Царево Марин Киров обърна внимание на социалните мрежи, които често се превръщат в основен източник на език на омразата. „Социалните мрежи доведоха дотам, че езикът на омразата да се появява анонимно от всякакви нива. Това е следствие от огромното разделение между хората. Нужно е връщане към ценностите във взаимоотношенията между хората", подчерта Киров.

Заместник-кметът на Бургас Михаил Ненов също посочи, че обществото трябва да обърне внимание на нормализирането на речта на омразата. „Дълбокото разделение в нашето общество е трудно за изкореняване, но е наша отговорност да се научим да разпознаваме езика на омразата и да не го подминаваме. Виждаме го в образователната система, но го виждаме и в нормализирането на думите между децата, в семейството. Срамен пресен пример от вчерашния ден е този, когато водещ български лекар използва пример с оцелелите от лагерите на смъртта на Холокоста като пример и доказателство за успеха на гладолечението. Тази нормализация заличава речта на омразата като такава и е наш ангажимент да се научим отново да я разпознаваме и да не я подминаваме", коментира още Ненов.

Кметът на Малко Търново Илиян Янчев подчерта, че обществото е изправено пред морална криза. „Злото изплува на повърхността, а доброто често бива потъпкано. Хората все по-малко се обръщат към доброто и все повече се фокусират върху негативното. Но въпреки това вярвам, че доброто винаги побеждава", каза Янчев.

За устойчивите практики в създаването на сплотено общество говори кметът на Приморско Иван Гайков. "Водим добра социална политика, подпомагаме всички деца, които искат да се включат в активности. Дискриминацията остава на заден план в най-ранна детска възраст и това е много важно. За щастие сме черноморска община, която се радва на интереса на туристите. Това дава на нашите съграждани да участват пряко и непряко в различни процеси, особено през лятото. Така се сформира стабилно общество", каза още той.

Заместник-кметът на Айтос Калоян Калоянов изрази мнението, че проблемът може да се намали като ефект. "Езикът на омразата се поражда от страх от неприкосновеност и други. В нашата община има социални и здравни медиатори. Работим по проект за създаване на младежки център, в който също ще работят такива. Нужда е национална политика, която да обедини усилията на държавни и общински структури", допълни Калоянов.

Единственият специализиран за защита от дискриминация държавен орган у нас е Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Златина Дукова, член на Комисията бе специален гост на конференцията. Тя представи правомощията на държавния регулатор да разглежда и решава случаи на дискриминация, а при констатирани нарушения да налага принудителни административни мерки.

"Случаи на дискриминация и нарушени права достигат доста често до нас. КЗД разглежда проявите на слово на омраза като специфична форма на дискриминация. Специфичната форма е тормоз. Друг закон като Наказателния кодекс, инкриминира и превръща в престъпление езика на омразата. Най-често става дума за обществени прояви. Словото на омразата много добре се чувства в електронна среда, в интернет среда, където хората в много случаи са анонимни, където могат да си говорят каквото и както пожелаят без да се притесняват, че могат да бъдат санкционирани затова, което е жалко, защото действително е така. И в електронна среда най-често се прекрачва тънката червена линия, която превръща свободното слово в слово на омраза. Борбата е много трудна, продължителна и с неясен резултат.", каза Златина Дукова, като посочи и конкретни примери, които Комисията е разглеждала през последните години.

С презентация по темата в конференцията се включи и Цветелина Рандева, областен говорител на МВР-Бургас. Тя направи преглед на ангажиментите и реакциите на МВР в случаите на регистрирани реч на омразата и агресия, породена от нея.

Конференцията се фокусира и върху ролята на медиите за разпространение на позитивни послания. Главният редактор на в. „Черноморски фар" Силвия Шатърова даде конкретни примери за промените в речта и изказа на медиите - освободени в първите 30 години от либерализацията и значително по умерени сега, след въвеждане на определени регулатори.

С презентации и изключително интересна дискусия за работата им с малцинствени групи на терен се включиха Олга Вихристюк, психолог и младежки работник и Георги Атанасов, образователен медиатор от Младежки международен център - Бургас.

Участниците в събитието се обединиха около необходимостта общинските и държавни институции да създават инициативи, включващи участие на гражданите за социално приобщаване. Изразиха готовност местните власти да разработят специализирана местна стратегия за намаляване риска от радикализация, най-вече в интернет пространството; както и да се създадат специализирани мерки, за недопускане училищата в региона да станат територия за разпространение на езика на омразата и насилието.

В края на конференцията Алберта Алкалай беше удостоена със специалния почетен плакет на Комисията за защита от дискриминация за своя принос в насърчаването на толерантността и защитата на правата на хората.

Център "Алеф" за пореден път показа, че със сътрудничество, образователни инициативи и насърчаване на добрия пример е възможно да се създаде устойчив модел за противопоставяне на езика на омразата и изграждане на по-сплотено общество.