Грижата за психично болните и лечението. Къде са пропуските и ролята на институциите
Секция: Здраве
07 Февруари 2025 10:32
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Грижата за психично болните и лечението. Къде са пропуските и ролята на институциите

/КРОСС/ Не всеки, който не ни харесва и който ни изглежда опасен, трябва да бъде "въдворен в психиатрия" - такова нещо не трябва да допускаме. Законът дава ясни критерии и дава ясна оценка на това кой трябва да постави едно лице за задължително лечение. Това е една съдебна процедура, която изисква срокове. Това коментира в студиото на БНТ "Денят започва" Мария Петрова - адвокат по медицинско право.

Ние се въртим в един патологичен кръг. От една страна, спазвайки български конституционални, европейски норми - не можем да поставим някого принудително да се лекува, ако не сме минали тази процедура. Отделно, няма как против волята на един пациент ние да го държим и да го медитираме. В същото време, ако неговата свободна воля е в посока да си тръгне от психиатрията или от лечебното заведение започват едни обвинения към лекарите и към лечебните заведения - вие защо не го държахте, защото той може да е опасен за себе си и за околните, обясни адвокат Мария Петрова. Тя уточни, че ако има съдебно решение за срока, в който трябва да се лекуват задължително в психиатрия, пациентите не могат да напускат по собствено желание.

Според психиатъра д-р Веселин Герев, до 1997 г. се е работила на диспансерен принцип - метод, измислен във Франция и който все още повечето страни в Западна Европа ползват и работят по него.

"Той включва наблюдение, активно издирване, лечение и проследяване на състоянието на всички хора с психични отклонения в случая и особено тогава, когато имат обществено опасни действия. В този ред на мисли след 1997 г., когато всички диспансери станаха търговски дружества, много от членовете в Закона за здравето и НПК отпаднаха с идеята да се спазват правата на хората, страдащи от психични разстройства. Не се отчита обаче и това, че давайки им толкова много права, фактически ние защитаваме тях, а всички членове на обществото страдаме, защото не сме защитени и защото можем да пострадаме във всеки един момент", подчерта д-р Герев.

По думите му, процедурата е много бавна и тромава - тя тръгва от близките, които трябва да подадат сигнал в прокуратурата, прокурорът да назначи проверки и експертизи, да се мине през съдебно дело и чак тогава човекът да подлежи на лечение.