/КРОСС/ Ако си мислите, че Доминикана е предимно бял пясък и тюркоазено море с огънати над него палми, всъщност... сте прави! Защото ако един ден Раят реши да слезе на Земята, той най-вероятно би изглеждал точно така.

Намираме се в средата на Карибско море, за да тръгнем по стъпките на Христофор Колумб, но за него след малко. Първо ще повървим по тези на проф. Климент Найденов - декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет и председател на Explorers club Bulgaria. Организация първа по рода си у нас, вдъхновена от работата на най-стария в света Клуб на изследователите, която посвещава работата си на напредъка в научните изследвания и опазването на околната среда. И за да бъде усещането още по-необикновено, професорът ни води на остров до острова.

„Започваме оттук, защото остров Саона е може би от малкото останали кътчета в света, където може да наблюдавате един истински тропически рай. Този остров, който е част от Карибския басейн, е уникален с това, че на него няма хотели, защото правителството на Доминиканската република е забранило да се строят и благодарение на това, тук имаме една еко система, която все още не е докосната от човешка ръка. Трябва да ви кажа, че мангровата гора, която е отзад има растителни видове, които са уникални и се срещат само и единствено тук. Разбира се, има и хищници, както и много видове папагали", посочи проф. Найденов.

В периода на ранния испански контрол над него, островът става причина за поредица корабокрушения. Някъде тогава получава и името си. Приема се, че му го дава лично Христофор Колумб, като го кръщава в чест на италианския град Савона - родно място на Микеле да Кунео, първия губернатор на това място. Но както казахме, за Колумб след малко.

Днес защитения от правителството природен резерват е с площ от 110 квадратни километра и именно тук, за пръв път в живота си виждаме опашка за... палма!

Освен лайкове в Instagram, лагуните и кораловите рифове на Саона привличат и снимачни екипи от цял свят, които ползват острова за естествен декор на някои от най-известните рекламни клипове и филми, като например „Карибски пирати".

И тук, в средата на нищото, на 9 хиляди километра от България, изведнъж чуваме... българска реч. Мая Колева пристигнала в Доминикана преди няклоко месеца - за малко. Но останала - за много. Започнала работа и вече има планове за бъдещето си в Доминикана. Днес на остров Саона е довела на плаж група туристи. Въпреки че самата тя е всъщност... ски учител.

„Един ски учител на плажа в Доминикана си живее живота, наслаждава се и го празнува. Пожелах си да съм тук. Просто си го пожелах и вселената ми го даде. Най-много какво ми харесва - слънцето. Постоянното слънце, топлината. И топлината, с която хората те посрещат навсякъде", казва тя.

Да, хората! Може би най-ценния доминикански ресурс. Но също толкова ценен всъщност, е и рома в тази държава. И „мамахуаната", както чухте - също. Местна напитка, комбинация от отново ром, червено вино, мед и билки. Но да се върнем на хората. За да ги разберем, поемаме към столицата. По пътя си събираме образи и разкази.

Отзивчиви са и винаги готови да помогнат. Радват се целогодишно на това, което ние наричаме лято. Радват се и на живота, на храната и на рома. Типичната чиния на един доминиканец, би изглеждала така: подсладено пилешко или риба и орис залят с боб, а за гарнитура - авокадо или пък банан. Но пържен, печен, а може и варен. Сортовете са много и всеки служи за нещо различно. Кокосът е също на върховна почит.

В селата е евтино, но извън тях животът е скъп. Особено токът. Повечето хора са бедни или пък много богати. Средна класа почти няма - изчерпва се с работещите в сферата на туризма и чужденците заселили се тук. Общата престъпност е сравнително ниска и най-вече битова. Организирана нямало, защото шегуват се местните, трудно се организират за каквото и да е.

Доминиканската икономика разчита основно на производството на плодове и зеленчуци, на туризма и на захарната тръстика. От нея правят ром, меласа и захар, а от листата ѝ - текстил. Всъщност захарта, която консумират е основно сурова. Рафинирата бяла, която произвеждат, изнасят предимно в Щатите. Събирането на тръстиката продължава от февруари до юли и представлява тежък ръчен труд. Извършва се най-вече от емигранти от Хаити, които изкарват по 15 долара на ден на семейство. И когато пътят ни минава през тръстикова плантация, спираме с молба да пробваме вкуса ѝ.

„Захарна тръстика, ето това представлява. А това, кое виждате, е обелената част. Захапва се, натискате със зъби и смучете сока. Вкусът е уникален, сладък", подчертава проф. Найденов.

Всъщност хаитянците са основния проблем на доминиканците. При 10 милиона население, в Доминикана живеят още около 5 - голяма част от тях нелегални и с произход Хаити. С тази държава Доминикана дели острова, на който се намира - Еспаньола. И Хаити, която от години се тресе от хаос, престъпност и насилие, товари социалната и здравна система на доминиканците.

На едно от крайпътните пристанища срещаме Робъртсон. „Ситуацията в Хаити е изключително тежка. Работим тук, за да помагаме на семействата си там да оцелеят. В северната част на страната ситуацията е по-спокойна, но големите градове са тероризирани от банди. Често се случва да видиш дори въоръжени деца", козва Робъртсон Брезил.

Пристигаме в Санто Доминго - столицата на Доминикана. Този град е жива история и най-важният в цяла Америка, защото е първият, който европейските колонизатори основават в Новия свят. Създаден от по-малкия брат на Христофор Колумб - Бартоломей през 1496 година, днес старата част на града е защитена от ЮНЕСКО.
Тук испанските колонизатори изграждат първото седалище на своето колониално управление, първата крепост, първата каменна сграда, първата катедрала, първия манастир и първата павирана улица в новооткрития континент. „Едно от най-големите му достижения е Улицата на дамите. По нея са имали право да се разхождат само и единствено дами. Какво е характерно за тази улица? Че тя не е помръднала със своите павета от 1502 година", уточни проф. Найденов.

При откриването на Доминикана четири години по-рано, европейските колонизатори избиват голяма част от местното население - дребни индианци, наречени „таинос". Останалите принуждават да работят в мини - за злато, сребно и полускъпоценни камани. Заселват на острова и африкански роби. Тях пък принуждават да работят на тръстиковите плантации, а продукцията изнасят за Европа. Спорът дали тук почиват тленните останки на самия Христофор Колуб, в Санто Доминго е все още жив. Според местните, отговорът е „да". Били пренесени, казват, от семейната му гробница в Испания. По негово лично желание. И ни показват ръкописите му, които пазят в най-големия си музей.

„Днес Санто Доминго е академичния, финансов, икономически и търговски център на Доминиканската република. За неговия просперитет говорят и 13-те небостъргача, които се намират в града", заяви проф. Найденов.

През вековете завоеватели от различни нации се разменят Санто Доминго като трофей. Всъщност, правят го с цяла Доминикана. Първите демократични избори в страната се провеждат преди едва 40 години.

Сега Санто Доминго вече е модерен град - с впечатляващи сгради, изобилие от ресторанти и нощни заведения. Наричат го „вратата на Карибите". А щом е врата, следва да минем през нея. Потегляме отново на път, но сега по вода. Разказа за островите - перли в короната на Карибско море запазваме за следващия път.