/КРОСС/ Близо 60% от населението в България е с доходи под средните нива, сочи изследване на Института за икономически изследвания на БАН, представено от доц. Теодора Пенева по БНР. Това е регионално проучване с карта на енергийната и социална уязвимост на домакинствата в страната.

Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград, Велико Търново, Видин и Добрич", заяви тя.

"Велико Търново е с най-висока социална уязвимост, заедно с Ловеч, Хасково, Ямбол, Сливен, Монтана. Това са областите, които имат най-високи нива на безработица, най-ниски доходи средно на лице и висок дял на лицата в бедност", коментира ученият.

По думите ѝ безработицата във Велико Търново е много ниска - само 4%, но доходите са с 37% по-ниски от София град, като столицата е взета като най-добрата област в това отношение.

Най-стряскащо е положението в Сливен, където доходите са с 47% по-ниски от тези в София, посочи доц. Пенева.

В изследването се разглеждат едновременно доходи, социална уязвимост и енергийни нужди. Взето е предвид и вида на ползваното отопление, обясни Теодора Пенева. Тя обясни, че когато има по-голям дял домакинства, ползващи дърва за огрев, това е индекс за уязвимост.

"В страната домакинствата, които ползват дърва, са с много по-ниски доходи от другите домакинства. На дърва средният доход е 2078 лв. на лице за 2023 г., на въглища - 2365 лв., на ток - 2400 лв., а на газ отива на 3000 лв. Домакинствата, които ползват газ, са с най-високи доходи в страната".

НСИ има индикатор за мерките за енергийна ефективност - дали домакинството в последните 10 години е имало 1-2 или 3 мерки. В тези области е най-висок процентът на домакинствата, които не са направили нито една мярка, отчете Пенева.

По думите ѝ държавата няма постоянна програма за всички домакинства.

"Не само за саниране, липсват програми за индивидуални къщи, за частична подмяна на дограма и отопление. Тези програми ги има във всяка държава. При нас жилищната политика е в много ограничен финансов ресурс. Случва се много периодично, кампанийно, ресурсът е насочен към всички едновременно, няма доходни критерии. Това е голям проблем", коментира доцентката.

"Ако разчитаме хората сами да инвестират, се получават едни проценти... в изброените области 80-90% от семействата нямат нито една мярка в последните 10 години", добави Пенева.

По думите ѝ по никакъв начин не се подпомагат енергийно бедните, които по официални данни са 1,8 млн. българи.