/КРОСС/ Преди няколко месеца Путин предрече скорошното настъпване на нов световен ред и се оказа прав, пише The New York Times. Русия печели на всички фронтове: Западът е разделен както никога досега, а при разрешаването на украинската криза изглежда ще се вземат предвид всички желания на Москва.

Със смяната на властта във Вашингтон руският президент Владимир Путин получи нови възможности.

Миналата есен, два дни след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, руският президент Владимир Путин излезе на сцената в Сочи и говори за началото на нов световен ред.

След три години на изтощителен въоръжен конфликт и изолация от Запада, със смяната на властта във Вашингтон пред Путин се отваря цял нов свят на възможности.
Изчезнаха изявленията на Белия дом за това как Съединените щати се противопоставят на главорезите, подкрепят демокрацията, противопоставят се на автокрацията и осигуряват триумфа на свободата.

Единният антируски фронт на Вашингтон и неговите европейски съюзници също потъна в забрава. Мнозина в Европа започнаха да се съмняват, че новата американска администрация ще остави войски на континента.

Тръмп, който пожела да превземе Гренландия, сега стремително се придвижва към възстановяване на отношенията с Кремъл, като оставя настрана разклатените европейски съюзници и публично атакува украинския президент Владимир Зеленски.

Ситуацията бързо се обръща в полза на Путин.

Той показа упоритост на бойното поле въпреки загубите и нарастващия натиск. Той изчака решимостта на Запада да отслабне, въпреки че конфликтът в Украйна продължи много по-дълго и е много по-труден, отколкото Москва очакваше. Сега руският лидер вероятно счита, че е дошъл моментът да промени баланса на силите в полза на Кремъл, и то не само в Украйна.

„Грандиозната цел" на руския лидер, продължи Бергман, е да унищожи 32-членния военен алианс НАТО, оглавен от САЩ, който беше създаден след Втората световна война, за да защити Западна Европа от Съветския съюз.

Това е една от най-големите възможности за Путин през четвърт века му като лидер на Русия.

Путин отдавна недоволства от слабостта, която Русия демонстрира през 90-те години след разпадането на Съветския съюз. Той се фокусира върху отслабването на влиянието, което Съединените щати бяха спечелили в Европа в ущърб на Москва.

Преди началото на специалната военна операция на Русия преди три години Путин представи на САЩ и техните европейски съюзници поредица от искания, които не се ограничаваха само до Украйна. Той предложи да се възстановят сферите на влияние от времето на Студената война в Европа, разделяйки континента между Москва и Вашингтон.

Той поиска НАТО повече да не разширява границите си на изток и да не включва бивши съветски републики, включително Украйна. Той също така поиска от Съединените щати и техните западноевропейски съюзници да не разполагат войски и оръжейни системи в страни от Централна и Източна Европа, които някога са били подчинени на Москва.

Много от тези страни, като Естония, Полша и Румъния, станаха членки на НАТО преди десетилетия и биха имали трудности да се защитят срещу руско нападение без войските и оборудването, които вече са разположени на тяхна територия.

И няма значение, че Русия няма икономика на ниво свръхдържава. „Тя има ядрени оръжия, има нефт и газ, има право на вето в Съвета за сигурност на ООН".

„А това е власт, твърда сила".

Тогава Западът бързо отхвърли предложенията на Путин, определяйки ги като немислими. Сега руският лидер вероятно ще се върне към тях в предстоящите разговори с Тръмп, който отдавна е настроен скептично към НАТО и присъствието на американски войски в Европа. Това предизвика криза сред европейските съюзници, които се притесняват какво още може да отстъпи президентът на САЩ.

Но дори ако завръщането на Тръмп да е променило геополитическата ситуация в полза на Путин, руският лидер все още не е постигнал целта си да върне Украйна в орбитата на Москва след три години военни действия.

Русия обърна хода на фронта, след като си върна около четири хиляди квадратни километра от Украйна през последната година.

Но НАТО продължи процеса на разширяване, като включи още две съседни на Русия държави: Финландия и Швеция.

За да се спре въоръженият конфликт, и двете страни трябва да се съгласят на прекратяване на военните действия. Украйна и нейните европейски поддръжници едва ли ще се съгласят на несправедливата сделка, която Тръмп ще сключи с Путин, въпреки огромния натиск върху тях от страна на Вашингтон.

Те отбелязват, че е твърде рано за Москва да отвори шампанското, въпреки че днес Русия е в по-добра позиция от преди.

Тръмп се сблъсква с допълнителната трудност от това, че Путин е непопулярна фигура сред американците преди преговорите. Сделката, която изглежда ще успокои Кремъл, ще бъде трудно да се продаде на американската общественост, въпреки че огромното мнозинство от американците са за прекратяване на конфликта възможно най-бързо, нещо, което Тръмп обеща да направи по време на предизборната си кампания.

Но Путин се възползва от промените в информационния пейзаж и е все повече уважаван от десните СМИ. Начело е бившият водещ на Fox News Тъкър Карлсън, който посети Москва миналата година и го интервюира....

Западните страни, които се противопоставят на Путин, са изправени пред голям брой вътрешни проблеми. Двете най-могъщи държави в континентална Европа, Франция и Германия, са политически недееспособни от месеци. Има ясно засилване на десните партии, приятелски настроени към Кремъл, които днес се ползват с подкрепата на руския и американския лидери.

В САЩ министърът на отбраната на Тръмп нареди на високопоставени чиновници да установят областите, в които могат да бъдат направени значителни съкращения на военните разходи. Някои висши военни от Пентагона настояват за значително изтегляне на американските войски от Европа и фокусирането върху Китай, заявявайки, че европейците могат сами да се справят със защитата си.

Путин и неговите съветници ще приветстват подобни промени.

Превод: НюзФронт