Сирни Заговезни е!
Секция: БЪЛГАРИЯ
02 Март 2025 08:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Сирни Заговезни е!

/КРОСС/ Сирни Заговезни е един от най-значимите празници в българския народен календар . Празникът е наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други.

Той е подвижен и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината - Великия. С него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.

Сирната седмица - време за веселби
Седмицата между Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с радост и празнични настроения. Това е време, когато хората се събират, за да се веселят преди дългите дни на постите. Моми и момци се люлеят на люлки, пеят песни и играят хора.

Сватбите се прекратяват, а тези, които не са успели да се оженят, трябва да чакат до есента.

Ден за прошка
Целият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки "Прощавай", "Простено да е" отговарят по-възрастните.

Вечерта цялото семейство се събира около празничната трапеза, която трябва да е богата. На масата обаче не трябва да месни ястия.

Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се консумира бяла халва.

Хамкане
Традиционен обичай на Сирни Заговезни е т.нар. хамкане или люскане на халва.

Бабите закачат парче халва на вълнен червен конец, който завързват на тавана. Децата се нареждат в кръг, слагат ръцете си отзад и се опитват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца и децата започват да се надпреварват кой ще отхапе халвата. Не трябва да използват ръцете си, само уста.

Заговезнишки огньове
Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица - Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват.

В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка.

Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници. Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората вярват в очистителната сила на пламъка.

В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив.

В някои краища на страната този огън се нарича оврътник или овратник.

Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости.

Кукери
Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал - кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден.

Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал, другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят "царя".

Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили.

Ритуалните костюми на кукерите се изработват от животинска кожа. Най-важният елемент от облеклото им е маската, също направена от материали от животински и растителен произход - кожа, рога от едър рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг.

Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости.

През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник - Възкресение Христово.

Обредна трапеза
Храната играе централна роля в празника. На обредната трапеза се сервират ястия с млечни продукти - баници, кисело мляко, сирене, яйца и халва. Основната идея е хората да се разделят с т. нар. "бяло блажно", което вече няма да бъде консумирано по време на Великденските пости.