/КРОСС/ Ще сработят ли антикризисните мерки, заложени в законопроекта на Министерството на земеделието, който се очаква да скъси пътя на продукцията - от производителя до хранителните вериги? Предвижда се таван на надценките, на които имат право както производителите, така и търговците. Очаква се законът да повлияе върху цените в търговската мрежа. Как държавата ще регулира цените на 22 стоки? Темата в студиото на „Здравей, България" коментираха бившият заместник-министър на земеделието и храните Александър Йоцев, журналистът Щерьо Ножаров и съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев.

Искам да поздравя министър Георги Тахов за приемствеността, която наложи като тон в министерството. Защото вкарахме в нашата управленска програма тези три закона, които по-късно бяха припознати от бранша като необходими. Това бяха нови закони, защото имаше и такива, които трябваше да бъдат допълнени и променени, заяви бившият зам.-министър Йоцев.

По думите му обаче „не може в един закон да се вкарват антикризисни мерки". Има едно непознаване на терминологията, касаеща надценките. Когато имате съотношение между разходите и крайната цена, т.е. наценката - тогава има процент на маржа. Това е именно, което коментира Министерството на земеделието. Това означава, че - ако имате 100 лева и имате разходи и себестойност 80 лева, ви остава надценка 20 лева. Това обаче не е 20% надценка. Това всъщност са 17% и малко надценка. Защото надценката се съотнася към разходите, а не към цената, обясни той.

Йоцев подчерта, че "много се подценява първата сделка". Ролята на изкупвачите е фундаментална. Изкупвачът може да регламентира и да вдигне земеделското производство, защитавайки и собствените си интереси, и тези на производителя. Или да го разсипе и да го обезсмисли, подчерта бившият зам.-министър.

От своя страна Караколев коментира въпроса на първото ниво защитени ли са интересите на производителя в новия законопроект? Той даде пример с пътя на овчето сирене - от фермата до щанда. 1 литър мляко във фермата излиза 2 лева. За да стигне това мляко 2 лева, държавата е субсидирала поне 30% от него, защото фермерът ще го продава под тези 2 лева. В момента той е с 0% печалба на тези цени. След това млякото отива в преработвателя, където от 4 литра мляко излиза 1 кг сирене. Тоест сумата става 8 лева. Плюс всичките разходи на преработвателя - той продава килограм сирене за 14 лева. А 8 лева му струва суровината. Така надценката излиза около 15% - това е себестойността на сиренето. Защото вътре влиза разходът за ток, за работници. На щанда в търговската верига обаче сиренето вече е между 28 до 31 лева. Това са 120% надценка, обясни той.

Караколев калкулира, че ако се приложат мерките по новия закон - цената на сиренето на щанда за потребителя ще бъде максимум 18-20 лева за килограм". Ако в България имахме кооперативи, тази цена от 15 лева щеше да бъде директно за потребителя, посочи той.

Ножаров обясни, че във Франция, чието законодателство се взима и се привежда в България - таван на надценките няма. Там спрямо производителите, първият доставчик - има минимална гарантирана надценка. Наистина акцентът пада върху опазване на интересите на производителя. Но след това няма таван на надценките. Франция, разбира се, има 80% собствено производство. Само 20% е вносът. В България вносът е минимум 50%, посочи той.