/КРОСС/ „Изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е крайъгълен камък на системата на Конвенцията, като гарантира еднаквото и ефективно прилагане на Европейската конвенция за правата на човека във всички държави членки. И все пак, докато отбелязваме 75-та годишнина от този основополагащ договор, трябва да се изправим пред една тревожна реалност: принципите на Конвенцията се изопачават и неправилно се прилагат.

През последните две десетилетия ЕСПЧ все повече се отклонява от ролята си на безпристрастна международна юрисдикция, вместо това се трансформира в политически мотивиран инструмент. Сега функционира като платформа за активисти на неправителствени организации, съгласувани с така наречения дневен ред на „Отворено общество", издавайки постановления под прикритието на съдебни решения. Разследвания - включително едно от уважавано френско издание, разкриват, че над 70% от съдиите в Съда имат връзки с тези идеологически мрежи.

Ярък пример за това съдебно превишаване е делото ОМО Илинден и други срещу България. Тези така наречени „решения" нямат нищо общо с поддържането на основните свободи по член 11 от Конвенцията. Вместо това те се стремят да наложат на България изфабрикувана малцинствена идентичност - „македонското малцинство", в пряко нарушение на конституционния ни ред. Конституцията на България е недвусмислена: ние сме единна нация без признати етнически малцинства. И все пак ЕСПЧ си позволява да претълкува конвенцията толкова радикално, че се стреми да пренапише нашия национален суверенитет.

Това не е справедливост - това е съдебна активност, маскирана като закон. Съдът далеч надхвърли законовия си мандат, опитвайки се да налага политически програми, вместо да защитава правата на човека. И докато ЕСПЧ може да издава своите постановления, нека бъда ясен: докато българската конституция е в сила, нито нашите съдилища, нито нашите институции ще се съобразяват с решения, които нарушават нашите основополагащи правни принципи.

ЕСПЧ никога не е бил предназначен да бъде наднационален законодателен орган, нито рупор на активистки елити. Време е да се възстанови първоначалната му цел: справедлив и балансиран пазител на човешките права, а не политическо оръжие. Призоваваме за прагматична, принципна реформа - такава, която връща на съда правилната му роля, и гарантира, че служи на справедливостта, а не на идеологията." е речта на Климент Шопов, публикувана в стенограмата на Парламентарната асамблея на съвета на Европа.