Велики понеделник. Йосиф Прекрасни. Св. Мартин, папа Римски
Секция: Църковен календар
14 Април 2025 05:59
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Велики понеделник. Йосиф Прекрасни. Св. Мартин, папа Римски

/КРОСС/ От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни. Наречена още "Седмицата на страданията", тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.

Последната седмица на Великия пост църквата нарича Страстна седмица, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на християнския спасител Иисус Христос - неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На старобългарски "страст" е "страдание". По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени "страстна седмица". Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики понеделник е посветен на старозаветния Йосиф, наречен Прекрасни, който като Христос пострадал невинен заради завист.Заедно със свети Максим Изповедник римският папа свети Мартин (649-653 г.) защитавал истинското църковно учение от лъжеучението на монотелититеРечник. Еретиците били покровителствани и от император Констанс (641-668 г.), който споделял техните убеждения. Папа Мартин свикал в Рим поместен събор, на който ереста била осъдена, а еретиците - предадени на анатема. Като узнал това, императорът обвинил папа Мартин в държавно престъпление, в предателство. По заповед на Констанс двамата защитници на православното учение, Максим Изповедник и папа Мартин, били насила закарани в Цариград, където били изтезавани и съдени като политически престъпници (553 г.). Положени били много усилия да се съгласят с учението на еретиците. И двамата обаче останали твърди в православните си убеждения и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите.

След като претърпял много оскърбления и лишения, папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически (Крим), където след две години починал, като до края на живота си останал непоколебим изповедник на православното учение. © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).