/КРОСС/ На 24 април отбелязваме годишнината от масовите репресии над арменците, извършени от Османската империя срещу милион и половина невинни жертви.

Преди 110 години, на 24 април 1915 г. вечерта започват масови арести. За един месец стотици арменци, в т.ч. журналисти, писатели, поети и депутати, са депортирани и избити по пътя към Анкара.

След това османските власти предприемат масова депортация на арменското население, последвана от кампания на систематични убийства.

Огромна част от него е унищожено по време на истински маршове на смъртта. Малцината оцелели, които успяват да достигнат до концентрационните лагери в сирийската пустиня, умират от глад и жажда.

В крайна сметка жертвите са над милион и половина души - жени, мъже и деца, които изчезват от земя, населявана от тях в продължение на повече от две хиляди години. Ние сме длъжни да помним горчивите уроци на историята. Наш дълг е да осъдим извършителите и да осигурим справедливост за жертвите.

От дистанцията на времето нямаме никакво съмнение, че международната общност не успя да предотврати насилието над арменския народ, до голяма степен поради липсата на превантивни механизми и кризата на международния ред по това време.

Днес, сто и десет години по-късно, както международната общност, така и Република България имат свой дълг - да признаят и реагират срещу всяко едно престъпление срещу човечеството. Не можем да покриваме с булото на безразличието ненаказаните престъпления, особено срещу основни човешки права, защото това води до тяхното повтаряне.

Измина повече от век от геноцида, но ние не можем и категорично не трябва да забравяме подобни трагедии. Захвърлянето в забвение на мрачните страници от историята поражда тяхното повторение. Паметта е противоотровата срещу варварството и жестокостите срещу човечеството, и да се помни е задължение.

Затова всяка година, в Деня за възпоменание на жертвите на геноцида над арменците, ние храним надеждата, че от страданията на миналото ще се роди между хората и нациите бъдеще на мир и взаимно разбирателство.

Ние следим отблизо диалога между Армения и Турция и се надяваме, че в крайна сметка преговорите ще бъдат успешни, за да се открие последната затворена граница в Европа, а двата съседни народа ще могат да живеят в мирен и проспериращ регион.

В Международния ден в памет на жертвите на Арменския геноцид изразяваме солидарност с всички арменци, живеещи в България, и в частност с всички арменски обединения и организации у нас.

Ние, българите, се гордеем с това, че успяхме да приютим оцелелите на нашата гостоприемна земя, да им дадем възможност да живеят и творят. Именно потомците на тези хора днес формират ядрото на процъфтяващата и добре интегрирана българо-арменска общност, която има ценен принос за развитието и просперитета на страната ни.

Помним и изискваме!