Даниел Петров: Гората умира – не от старост, а от безхаберие
Секция: Коментари
17 Април 2025 16:16
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Даниел Петров: Гората умира – не от старост, а от безхаберие

/КРОСС/ „В момента държавните предприятия, на които е вменена грижата за държавните гори, реално са в несъстоятелност. Няма средства за основните дейности, свързани със залесяване и последващи грижи за горските култури. Няма средства за изплащане на заплатите на служителите в териториалните поделения, много хора са в неплатен отпуск или напускат по взаимно съгласие." С тези думи народният представител Даниел Петров откри своето изказване от трибуната на Народното събрание, което не просто алармира, а звучи като последен зов за помощ към една умираща система.

„Фалитът на горските стопанства прилича на сюжета от книгата на Габриел Гарсия Маркес - „Хроника на една предизвестена смърт". Всички знаят какво ще се случи, но никой не прави нищо.", сравнението, което направи Петров е по-скоро трагично - унищожението на системата се случва пред очите ни, а отговорността се размива между институции и политически интереси. Петров направи кратък исторически преглед на развитието на горската администрация - от създаването на първата централизирана служба през 1879 г. до днешното ѝ разпокъсано и унижено състояние.

„Ако отворите сайта на Министерството на земеделието и храните, ще видите дирекция за рибарството, но не и за горите. Те са наврени между „Търговски дружества" и „Бюджетна издръжка'. Това ясно показва отношението на държавата към една трета от територията на България.", допълни народният представител.

Големият срив според него започва с приватизацията на горските фирми и разграбването на материалната база: „Това беше най-голямото разграбване в системата на горите. Върна ни десетилетия назад."

Той определи създаването на държавните предприятия като „паразитни структури, създадени с цел окрупняване на паричните потоци и лесно назначаване на удобни хора".

Остри критики Даниел Петров отправи и към начина на финансиране и регулация. „Не може средствата за залесяване и охрана да зависят от добива на дървесина. Не може горите да се самофинансират, докато ги задушават с нормативни изисквания и политическа намеса."

Той посочи, че дървесината, като борсов продукт, вече не осигурява никаква рентабилност. „В момента изкупната цена е 98 лв. на тон - това е под себестойността. Дървесината се подарява." Потреблението на дърва за огрев е сринато, а бюрократичните изисквания правят достъпа до тях почти невъзможен.

Даниел Петров обърна внимание и на зелената идеология, довела според него до нормативен хаос и блокиране на лесовъдските принципи. „Сега сме стигнали до положение, в което „оставяме болните, вадим само труповете". Това не е опазване на гората - това е нейното унищожение."

„Системата на горите приключва. Губим най-ценния си капитал - лесовъдите, а след тях си отива и гората. И нека никой не си мисли, че с приватизация на държавните предприятия и тяхното доразграбване нещо ще се промени към добро.", каза той в заключение.