/КРОСС/ Възкресение Христово е най-великото събитие, което се случва въобще на човешкия род след грехопадението на нашите прародители Адам и Ева. Навръх Великден в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" това каза Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Пахомий и благослови миряните с: "Нека Христос възкръсне във всяко сърце и във всяка душа!"

"Господ погледна на творението, че е твърде добро и постави човека, като венец на това творение, да се грижи за него, да нарича с имена, да се грижи за цялата Едемска градина, освен да яде от дървото за познаване добро и зло, защото Му каза на човека, че ще умре, ако яде от дървото за познаване добро и зло. Но тази връзка беше нарушена с грехопадението на нашите прародители, проявявайки непослушания, и те са изгонени от това райско селение, в което се намират, най-вече съобщението и близостта до Бога. Тази изкупителна жертва, която е достойна изкупителна жертва, за да възвърне човека в това достойнство, от което е отпаднал, ние виждаме през вековете, че не могат да бъдат нито гълъби, нито козлета или телета. Сам Господ се въплъти, дойде, живя между човеците и прояви тази безкрайно голяма любов да се разпъне на кръста и, разбира се, да възкръсне и да даде на човешкия род, да го възвърне в това достойнство, от което човекът беше отпаднал", обясни митрополит Пахомий.

И преди 2000 години е било това събитие, и след 2000 години, и докато свят светува това ще бъде най-великото събитие, отбеляза той и допълни:

"Въпросът е доколко човек съпреживява Христовото възкресение, доколко го проумява, доколко го разбира, защото някой път ние разбираме това нещо като някаква абстракция - победа на доброто над злото и така нататък."

Да достигнеш възкресение, да достигнеш вечност - това не са абстрактни понятия, те са действителни, подчерта митрополит Пахомий.

„Нашият Господ Исус Христос е възкръснал в тяло и свидетелството е от ученици, които са го видели. След това ние ще честваме следващата неделя Томиното неверие, който се докосва до тялото на нашия Господ Исус Христос и по този начин се показва и догматично истинността, че нашият Господ е възкръснал в тяло. Така че всичките тези събитията са истинни за нас християните, които вярваме и четем Свещеното писание, вярваме и изпълняваме всичко онова, което ни завещава Църквата. Това не е абстракция, това е истина, че Господ Исус Христос е възкръснал и по този начин ни е възвърнал в онова достойнство, което ни е същност като паднали човешки същества и това е много важно. Много пъти говорим за Възкресението, за доброто, за поправянето, за обновлението и някак си го отнасяме към злото извън нас, което се върши, а не от това зло, което вършим самите ние, заради което Господ се е разпънал. Ние заради това трябва да се вглеждаме в себе си - аз извършвам лъжа, лъжа някого, това е нещо, заради което Христос се е разпънал на кръст. Това не е някаква абстракция. Заради моя личен грях, който извършвам аз, Христос се разпъва на кръста."