Без защита, без реформа, без отговорност: правата на човека в България през 2024 г.
Секция: Анализи
22 Април 2025 17:35
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Без защита, без реформа, без отговорност: правата на човека в България през 2024 г.

/КРОСС/ Политическа нестабилност, тревожно отстъпление по отношение на основните права на гражданите и липса на активна институционална позиция и работа за защитата им - това са основните констатации в годишния доклад „Правата на човека в България през 2024 г." на Българския хелзинкски комитет.

Основните изводи в годишния доклад „Правата на човека в България през 2024 г." на Българския хелзинкски комитет бяха представени по време на публична дискусия с участието на автори на доклада и външни експерти. Изданието проследява ключови събития и нарушения на правата на човека през изминалата година и включва задълбочен правен и фактологичен анализ на политическия, институционалния и обществен контекст в страната.

В рамките на публичната дискусия бяха обсъдени четири основни теми:

 

  • Права на хората с психични разстройства в институциите - Красимир Кънев, директор програма „Мониторинг и изследвания" в БХК представи основните наблюдения от посещенията на организацията в Държавните психиатрични болници, в дискусия с Калина Иванова - психолог и управител на Комплекс за психичноздравни услуги в общността към фондация „Глобална инициатива в психиатрията". Посещенията потвърдиха липсата на ангажимент от страна на държавата за подобряване на условията в психиатричните институции, като за пореден път бяха наблюдавани нерешени с години проблеми - насилие, пренаселеност, лоша хигиена, остаряла база, ограничен достъп до открито пространство и свобода на движение, неразследвани смъртни случаи. Един от най-сериозните проблеми остава задържането на т.нар. „социални пациенти" - хора, които нямат нужда от болнично лечение, но нямат къде да отидат. Това представлява системна злоупотреба с правото на лична свобода и ясно показва липсата на ефективна мрежа от социални услуги в общността​.

 

  • Независимост на съдебната власт - адв. Адела Качаунова, съпредседател на БХК и директор на Програмата за правна защита на комитета дискутира с адв. Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд поредицата разкрития за нерегламентирано влияние в съдебната власт от 2024 г., последиците за върховенството на правото и перспективите пред системата. В доклада се разглеждат също конституционните промени, които трябваше да ограничат властта на главния прокурор и да реформират Висшия съдебен съвет, но реформата беше блокирана с решение на Конституционния съд. Анализирани са също събитията, които поставят съдебната система като инструмент в политически сблъсъци, а назначаването на политически лоялни фигури в ключови органи допълнително подкопава доверието в независимостта ѝ.

 

  • Климатичните права представиха Меглена Антонова, ръководителка на екипа на Грийнпийс - България и авторка в доклада, и Магдалена Малеева, авторка на подкаста „На градус и половина" и климатичен активист. През 2024 г. климатичната криза остана на периферията на обществения дебат в България, въпреки че годината бе потвърдена като най-горещата в историята. В същото време се задълбочи проблемът с достъпа до вода, а данните за качеството на въздуха разкриха сериозни институционални пропуски и липса на отговорност. Макар и ограничени, бяха отбелязани положителни стъпки като съдебни действия срещу замърсяващи въглищни централи и създаването на енергийни общности в няколко общини. 

 

  • Прилагането на ключови европейски регламенти в сферата на цифровите права беше представено от авторката на главата адв. Жулиета Мандажиева и дискутирано с Мими Шишкова - юрист и създател на цифрово съдържание. България изостава с прилагането на европейското цифрово законодателство, по-конкретно Акта за цифровите услуги, Акта за свободата на медиите и Регламента относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Отчита се и нарастване на риска от дезинформация, манипулации в социалните мрежи и злоупотреби с лични данни, включително чрез свързани с България кампании за политическо влияние в чужбина. Въпреки това институциите не са демонстрирали воля за превенция или отговорност, дори при сериозни пробиви в сигурността.

Нови полета на изследване

Цифровите права се разглеждат за първи път в тазгодишното издание на доклада с намерението главата, посветена на тях, да намери трайно място в него. Друга новост е специалното приложение с преглед на съотносимото европейско законодателство. Този анализ отразява бързо променящата се регулаторна рамка в ЕС през 2024 г. и очертава нарастващите изисквания към държавите членки за защита на основните права в контекста на цифровизацията, устойчивото развитие и антидискриминацията. 

За втора поредна година е включена главата, посветена на климатичните права - още една тема, по която се наблюдава регрес в международен план на фона на нарастващи кризи.

Влошаване в ключови области на правата на човека

През 2024 г. е констатирано влошаване и в други, ключови области на правата на човека, като сред силно засегнатите е свободата на изразяване. Проследени в доклада са случаи на натиск срещу журналисти, съдебни дела и действия на правоохранителните органи срещу критици на институции и опити за ограничаване на достъпа до информация в онлайн среда, като и продължаваща тенденция за институционализиране на дезинформацията, дискриминиращата и омразната реч. 

Драстични бяха констатираните атаки срещу правата на ЛГБТИ+ хората. През 2024 г. с промени в закона бяха забранени т.нар. „популяризиране и пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация" в училищното и предучилищното образование. Паралелно бяха внесени и други ограничителни законопроекти, свързани с публичното говорене за полова идентичност. Правителството не предприе действия по прилагане на решения на ЕСПЧ, установяващи нарушение на правата на еднополовите двойки. Увеличиха се и случаите на хомофобско насилие, без ефективни институционални реакции​.

 

Публикацията включва информация и констатации от наблюдателната дейност на БХК, която е извършена по проекти, изпълнявани с подкрепата на Фондация „Оук", Върховния комисариат на ООН за бежанците, УНИЦЕФ - България, Европейския съюз. Докладът не e дейност, финансирана от посочените донори.

Докладът се публикува с подкрепата на Посолството на Обединеното кралство в България и Фондация BCause.

Съдържанието му не е съгласувано с донорите и не отразява техните позиции.

 

Целия доклад можете да прочетете на: https://www.bghelsinki.org/bg/reports/human-rights-in-bulgaria-in-2024