/КРОСС/ Правителството на Росен Желязков направи опит за спасяване на парите в Плана за възстановяване, след като преди празниците изтегли досегашните предложения. Преди дни стана ясно, че вицепремиерът Томислав Дончев е представил на Европейската комисия три нови реформи и четири нови инвестиции, за да спаси второто плащане по плана.

В същото време влизането ни в Еврозоната остава цел на повечето от партиите в парламента. През миналата седмица стана ясно, че Европейската комисия е насрочила публикуването на извънредния конвергентен доклад за готовността на страната ни за приемане на еврото за 4 юни. Дали ще станем част от европейския паричен съюз обаче ще стане ясно през юли. Преди дни от Евростат обявиха, че дефицитът на България за миналата година е бил точно 3% и така сме отговорили на критериите от Маастрихт. Гост по темата в БНТ „Говори сега" беше финансиста и бивш член на Управителния съвет на БНБ Людмила Елкова.

Това, че ние някога ще станем членове на еврозоната е поето като ангажимент в договора за присъединяване на България още през 2007 година. Следващата стъпка беше 20218 година, когато финансовият министър тогава господин Горанов и управителят на БНБ официално отправят искане да бъдем част от еврозоната. И след това се започнаха следващите стъпки, като първата беше оценка на качеството на активите на банките, която мина добре. И ние 2020 година юни месец влязохме заедно с Хърватска в така наречената чакалня на еврозоната, в ERM 2. От там имаме задължително две години, такива са правилата и първата възможна дата беше 2023 година. Тогава това съвпадна с увеличаване на инфлацията по ред причини - първо беше Ковид, после започна войната в Украйна, не изпълнявахме доста време критерия за ценовата стабилност. Това съвпадна също така и с един много турбулентен период вътрешнополитически за България, с много правителства - служебни, редовни, с бюджети, които бяха приемани в средата на годината. Това забави по абсолютно обективни причини целия този процес. Сега, разбира се, еврозоната се използва от политиците, които това работят и затова може би говоренето стана изключително агресивно и в двете посоки, бих казала твърде, коментира Людмила Елкова.

БНТ, „Говори сега"