/КРОСС/ Св. цар Борис-Михаил

Българският владетел Борис, царувал между 852 и 889 г., налага християнството и въвежда славянската писменост в България.

През 864 г. се покръства в Плиска с целия си род и получава християнското име Михаил.

Княз Борис-Михаил постига международното признание на автономна Българска архиепископия под върховенството на Цариградската вселенска патриаршия.

Приема учениците на Светите братя Кирил и Методий и създава Охридската и Преславската книжовна школа. След смъртта му е канонизиран за светец и удостоен с царска титла.

В Синодалния параклис „Свети равноапостолен и благоверен цар Борис-Михаил Покръстител" ще бъде отслужена Златоустова света литургия по повод храмовия празник.

Президентът Росен Плевнелиев ще даде началото на тържествената програма в Плиска по повод 1150 години от покръстването на българите.

В Голямата Базилика на Националния историко-археологически резерват, държавният глава ще присъства на благодарствен молебен, отслужен от Негово високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

Св. Атанасий Велики

Св. Атанасий се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Той получил добро образование. Бил много усърден, особено в изучаването на Светото писание. Един ден Александрийският архиепископ св. Александър наблюдавал през прозореца играта на няколко момчета. Те избрали Атанасий за епископ и му водели свои връстници-езичницим които да бъдат кръстени. Удивен от гледката, Александър повикал децата про себе си и ги помолил да му разкажат подробно за играта си. Разбрал, че извършеното от момчетата кръщение отговаря на Църковния указ и го признал за валидно. После той посъветвал родителите на Атанасий да готвят сина си за църковно служение. Момчето завършило образованието си и после станало дякон и секретар на Александрийския архиепископ. По това време в Египет се появила ереста на свещеника Арий. Учението се разпространявало много бързо. Александър с помощта на Атанасий се опитал да върне Арий към православната вяра, но безуспешно.

Благодарение на тях еретикът бил осъден от Никейския събор през 325 г. Една година по-късно Атанасий бил избран за Александрийски архиепископ. Скоро обаче враговете му успели да го обвинят в користолюбие и насилие над клириците-ариани. На свикания в Трир събор той бил осъден. Решен да се защити, мъжът се обърнал направо към император Константин Велики. След като чул неговият разказ, владетелят свикал отново събора и делото било преразгледано. Но противниците му измислили нови обвинения. Императорът разбрал, че няма да се справи с тях и за да избегне бунт, изпратил Атанасий на заточние в Галия, където останал 2 години. След смъртта на Константин епископът бил върнат на длъжността му. Неговите врагове успели да го обвинят успешно редица пъти. Така от 47 години като епископ Атанасий прекарал 15 в изгнание. Атанасий починал в Александрия на 76-годишна възраст.