/КРОСС/ Два пъти по-малко от нужното са медицинските сестри в лечебните заведения за болнична помощ у нас. Въпреки че Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) предлага политики за дългосрочно решение на проблема от 10 години насам, те не се приемат от управляващите, а системата се оставя да функционира в условия на нарастващ кадрови дефицит, което се отразява на качеството на здравните грижи, които получават пациентите и на здравното им състояние. Това показва анализът на данните в новия инструмент на съсловната организация - "Здравен показалец". Чрез него всяка година БАПЗГ ще показва състоянието на кадровия потенциал от специалисти по здравни грижи в страната и напредъка на политиките за разрешаването на кадровия дефицит.

Общо за страната

Общият брой на медицинските сестри в България през 2024 г. е 21 984 и е с 30% по-малък в сравнение с 2015 г. Освен, че намаляват, като абсолютен брой, медицинските сестри са и повече от два пъти по-малко от средното за ЕС на глава от населението. 341 на 100 000 души население са били медицинските сестри през 2024 г. в България срещу 786 на 100 000 души население средно за ЕС.

По региони

Разпределението на медицинските сестри в страната е и неравномерно. Най-много са тези кадри в Северен централен и Северозападен региони - съответно 416 и 399 на 100 000 души население. Най-малко медицински сестри има в Южен централен и Североизточен региони - съответно 295 и 298 на 100 000 души население.

Болнична помощ

Броят на медицинските сестри в болничната помощ също намалява с годините, като вече е над два пъти по-малко от нужното, както според проекта на Медицински стандарт "Здравни грижи", така и според средните показатели за ЕС.

През миналата година в лечебните заведения са работили 17 243 медицински сестри, което показва, че те са с 35% по-малко в сравнение с 2015 г. Броят им на 100 000 души население е бил 268 срещу 574 на 100 000 души население средно за ЕС или повече от два пъти по-нисък. Той се оказва и два пъти по-малък според заложените норми в проекта на Медицински стандарт "Здравни грижи" на БАПЗГ, ако се съотнесе спрямо сегашния брой на болници в страната. В края на миналата година Националната здравноосигурителна каса е имала договор за финансиране на 49 512 легла, необходимият брой медицински сестри за тях според проекта за Медицински стандарт по здравни грижи е 35 366 или два пъти по-голям от реално работещите в болниците. Още по-драматично е положението, ако се изчисли нужният брой на база всички легла в болниците - 55 724 по данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2023 г. Тогава необходимият брой медицински сестри за лечебните заведения е 39 802.

Извънболнична помощ

Медицинските сестри не достигат и в извънболничната медицинска помощ, въпреки че тук през последните години имаме увеличение на броя им. Той се е повишил от 4 284 през 2015 г. на 4 705 през 2024 г. На 100 000 души население обаче у нас се падат 73 медицински сестри през миналата година срещу 212 медицински сестри средно за ЕС.

Възрастова структура

Освен че са недостатъчни, медицинските сестри в България са и с висока средна възраст. 20% от работещите в системата на здравеопазването са в пенсионна възраст срещу едва 4% средно за ЕС. Средната възраст за миналата година на медицинските сестри е била 49 години. Тя се е понижила с една година спрямо 2015 г., но не защото в системата са влезли достатъчно млади кадри, а защото по биологични причини са я напуснали специалисти в напреднала възраст.

Динамика

Че няма достатъчно нови попълнения в системата показва и броят на завършилите студенти по здравни грижи. Въпреки че местата за прием в университетите не намалява, броят на завършилите сестри е по-нисък заради липсата на интерес към професията. А голяма част от завършилите, дори не се регистрират в БАПЗГ, защото директно се ориентират към работа в чужбина или извън системата.

Дефицит и качество на грижите

Съществува пряка връзка между кадровия дефицит и качеството на оказваните здравни грижи в една система. Липсата на 50% от нужните медицински сестри в страната засяга важни елементи на медицинските услуги, които пациентите получават, като тяхната ефективност, ориентираност към всеки отделен индивид, еднаквост за всички независимо от социалния статус, регион, възраст, пол, религия и др., достатъчност, навременност, ефикасност и безопасност. По данни на СЗО за 2023 г. един на всеки десет пациенти е бил увреден по време на лечение, а 3 милиона са смъртните случаи на година поради оказването на небезопасна медицинска помощ. В страните с ниски и средни доходи 4 на 100 души умират от небезопасни медицински грижи. В същото време 50% от тези вреди са предотвратими, смятат от СЗО.

Здравна политика

За да се ограничат тези лоши практики в България и да се преодолее кадровият дефицит сред специалистите по здравни грижи, БАПЗГ от години предлага редица мерки и нормативни промени. Сред тях са приемане на Медицински стандарт по здравни грижи; реализиране на правото и възможността БАПЗГ да стане договорен партньор на НЗОК, осигуряване на финансиране от НЗОК на амбулаторните практики за здравни грижи за всички групи пациенти, прецизиране на алгоритмите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ, остойностяване на дейностите по здравни грижи и на труда на специалистите по здравни грижи. Също така залагане на изисквания за минимален брой медицински сестри в болниците за сключване на договор с НЗОК и въвеждане на автономно управление по здравни грижи в болниците. За съжаление досега нито едно от тези искания не е било прието, а системата е оставена да функционира в увеличаващ се кадрови дефицит, без нужните стандарти и контрол. Искрено се надяваме това да се промени в името най-вече на пациента, в чиято роля утре може да се окаже всеки от нас.