/КРОСС/ В България Денят на Европа няма стойността и смисъла, каквито има на други места. При нас 9 май е ехо на 9 септември. 9 май идва като отглас от един предизвестен край, в България има двояко решение. Това е денят на легитимацията на съветското господство над Източна Европа. В руската политическа практика това е ден за повторната легитимация на Руската империя, но няма да се получи.

Това коментира в интервю за БНР Явор Сидеров, историк и журналист.

По думите му, 9 май вече не е ден, споделен от европейската общност, която включва Русия. Има радикално раздвоение на този празник. С него се легитимират от една страна обединението на Европа, от друга - релегитимирането на Русия.

"Това, което знаем за помирението, е ретроспективно знание. То идва след ужасяващи катаклизми. Отношенията между нациите са много по-сложни и дълбоки, отколкото примитивната омраза подсказва. Ние опростяваме, за да не ни е трудно", каза Сидеров в предаването "Събота 150".

Извънредното обръщение на президента Румен Радев, с което той анонсира внасянето на предложение в НС за провеждане на референдум за еврото, според журналиста е "преднамерена провокация към приключването на процеса на присъединяване на България в ЕС и възможен анонс за постепенното му излизане от президентската власт и влизането му в активната политика".

"Целта на това изказване беше да провокира реакции."

От самото му начало преходът у нас се схваща като достъп до дънки, мерцедеси и шоколади "Милка", а не като цялостна промяна на манталитета и политическата практика, смята историкът.

"Това осъзнаване не се получи сред голяма част от българското население. На демокрацията се гледаше единствено и само през призмата на консуматорството."

Не успяхме да изградим ясен модел на българското присъствие в ЕС, отчита той.  

"Ние все още имаме консуматорски капитализъм и консуматорска демокрация."

Паралелите с времето на Хитлер не са уместни - не защото няма белези на отслабване на парламентарната демокрация и надигане на различни екстремизми, а защото никога нищо не се повтаря по същия начин. Имаме различен тип икономика, различен тип глобализация/деглобализация, както и различни технологии, обясни Явор Сидеров.

Демократичният процес ерозира. Разпада се международен ред, граден с много трудности 80 години. От друга страна виждаме немислима технологична промяна. Намираме се вероятно в най-драматичния период на промяна в историята на човечеството, съпоставима с откриването на огъня или на писмеността, отбеляза той.

Технофашизъм и технонацизъм сега би бил многократно по-труден за обръщане, подчерта историкът.  

"Средата е много усложнена, непозната и непознаваема за момента и простите паралели не работят."