/КРОСС/ В един малко по-специален спортен клуб деца със специални потребности тренират, социализират се и най-вече се забавляват. Там всеки се приема такъв, какъвто е - със своята сила, талант и мечти. Тренировки се провеждат два пъти в седмицата, което както за децата, така и за родителите, е крайно недостатъчно. Затова те се свързаха с нас за помощ - да покажат как за децата е нужна по-голяма зала, в която да продължат да създават приятелства.

В тази зала растат млади спортни надежди със специални потребности като Любен. Той е двукратен балкански шампион по самбо и първият шампион на България сред хората с увреждания. И е истинска гордост за старши-треньора Емил Нешев.

„Това е първият републикански шампион по самбо и първият балкански шампион от нашия клуб по самбо. На който най-много се карам, но най много какво правим", споделя Емил Нешев, основател на клуб СОП Спорт Самбо за развитие.

Тук в ролята на треньори влизат и родителите на децата.

„Както е полезно за децата, така е полезно и за родителите. Плюс това имам дъщеря, която е в норма, тя при всяка една възможност е тук и помага на всички деца, които може", казва Мадлена Георгиева.

Клубът съществува единствено благодарение на финансовата подкрепа на родителите.

„Смятам, че с тези родители, с тези приятели, които като нас направиха спортни клубове в Смолян, в Русе, в Разлог, в Сандански, всички тези хора ще се събудят. Над 200 семейства има вече, които знаят, че могат и сами", казва Емил Нешев.

Спортни занимания има два пъти в седмицата - във вторник и четвъртък. А всяка тренировка започва с химна на България.

Гергана Георгиева пък е от дипломиран треньор. Идва тук заедно със сина си Радослав.

Гергана ни разказва, че тук детето й се чувства пълноценно и щастливо. И това е истинският смисъл на клуба - децата да видят света по друг начин и то заедно.

„Ходим и на много лагери, правим си и пикници, разходки и почивки заедно. И просто наистина се чувстваме много добре и аз като родител, и децата. Общо взето всички се чувстваме приети тук, което е много важно", споделя тя.

„За мен е перфектно, защото децата ми стават по-сплотени. Плюс това намират приятели и те се чувстват по-добре", добавя Мадлена Георгиева.

Но само два дни в седмицата не са достатъчни - нито за децата, нито за родителите.

„Имаме намерения да открием още един ден за тренировки, защото децата постоянно се увеличават и да направим един ден за малки групи да работим по-активно и има такъв проблем, че от вторник до четвъртък децата помнят всичко, което са научили, но от четвъртък до вторник има едно много голяма пространство, в което те забравят какво са научили", посочва Елена Григорова, родител и треньор.

„Ако имаше възможност, не само че бих идвала по-често, защото е много добре за тях, а и бих призовала всички родители да спрат да се крият и да помогнат на децата си, защото спортът е нещо, което ще ги отключи да са по-социални и да се чувстват разбрани по някакъв начин чрез спорта", казва Мадлена Георгиева.

Сега децата тренират на „Герена" и с всеки изминал ден желаещите стават все повече. Искат да тренират и по-често през седмицата. Това обаче води до нови предизвикателства за треньорите и родителите - мястото за тренировки е твърде малко за всички желаещи и не е свободно за по-чести тренировки.

„Децата в нашия клуб вече са около 50, те се увеличават с всеки изминал ден. Като цяло сме на няколко групи, но да кажем, около 100-150 деца на седмица, като някои се повтарят, разбира се. Но като цяло така доста дечица минават", посочва Гергана Георгиева.

Единственото, от което клубът има нужда, е по-голяма зала. Затова те не спират да търсят и да се надяват, че ще се появи, някой, който ще им подаде ръка.

„Ние всъщност сме един малък дневен център, който е освободил община, държава да се занимава с него, но работим само два дни. Ако имаме собствена зала, която ние да отключим, ние да заключим и ние да ползваме за нас, това е нашият дом", смята Емил Нешев.

бТВ, „120 минути"