/КРОСС/ Незаконният хазарт е един от най-големите бичове на съвремието и една от най-добре развитите форми на организирана престъпност. С тези думи председателят на ПП АБВ Румен Петков определи мащаба на проблема по време на среща със Съвета на ректорите в Република България, посветена на борбата със зависимостите сред младите хора.

Петков изрази сериозна загриженост, че въпреки заплахата, Европейският съюз все още не е създал единен регламент за борба с незаконния хазарт и свързаните с него зависимости. „ООН оценява, че през миналата година приходите от незаконен хазарт са достигнали 7 трилиона долара - цифра, която ясно показва връзката с други престъпни дейности като трафик на наркотици, хора и политическо влияние", заяви той.

Той подчерта, че в България вече са започнали активни действия за справяне с проблема. Чрез сътрудничество със студентските съвети и младежки организации се провеждат кампании за информиране и превенция. Само за миналата година над 40 000 души са се саморегистрирали като зависими от хазарт, като над 90% от тях са активни в нелегалния сектор. „Достъпът до тези платформи е неограничен, особено за непълнолетните. Европейският съюз дълго време мълчи по темата - това мълчание е опасно", добави Петков.

Вицепремиерът Атанас Зафиров заяви, че зависимостите, включително хазартната, са едно от най-сериозните предизвикателства на нашето време. Той изтъкна, че проблемът е социален, здравен и морален. „Не можем да се справим само с репресивни мерки. Нужно е възпитание, образование, ангажираност от страна на всички институции и особено на академичната общност", каза Зафиров. Той призова университетите да бъдат активен партньор в създаването на работещи модели за превенция. „Младите хора трябва да знаят, че държавата е до тях и че има алтернатива. Ако не ги предпазим сега, ще загубим цяло поколение."

Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов допълни, че нелегалният хазарт вече е идентифициран като източник на нарастваща конвенционална престъпност. „Имаме случаи на млади хора, които извършват престъпления, за да финансират зависимостта си - от дребни кражби до тежки криминални прояви. Тези хора не осъзнават как разрушават живота си и този на своите близки." Попов настоя за международно сътрудничество, включително обмен на данни и съвместни операции с Европол и Интерпол. „Нуждаем се от конкретни механизми за блокиране на нелегалните сайтове, засичане на финансови потоци и изкореняване на престъпните мрежи зад тях."

От страна на академичната общност, проф. д-р Милена Темелкова, председател на Съвета на ректорите, акцентира върху това, че университетите не са просто образователни институции, а ключов партньор в изграждането на отговорно и информирано общество. „Нашите възпитаници са бъдещите полицаи, прокурори, киберспециалисти, социални работници. Те трябва да получат адекватна подготовка, но и личен пример от нас като институции." Тя предложи създаването на национален симулатор за противодействие на киберпрестъпността, разработен съвместно с МВР и Министерството на образованието. „Така ще можем да подготвим кадри, които да се справят с реалните предизвикателства, пред които е изправено българското общество".

ПРЕСЦЕНТЪР НА ПП АБВ