/КРОСС/ Фабрис разбира, че за него България е повече от туристическа дестинация в момента, в който пристига тук.

„Поразиха ме следите от историята, които вече липсват във Франция - къщи с рани от миналото, комунистически паметници, които още стоят. Казах си: „Това е страна, която искам да обичам." Историята й не е в музеи - тя живее в хората. Във Франция често забравяме миналото си, но тук срещнах хора, които искат да го помнят. Традициите и модерността съществуват заедно. Влюбих се в страната и историята ви, след като вече бях влюбен в жена си", разказва той.

Два-три месеца след първото му посещение казва на свой руски приятел, че иска да научи няколко думи, но не и азбуката. Той му казва, че няма как да научи славянски език без азбуката. „Взех тетрадка и започнах да пиша букви като в училище - с латинска транскрипция. Жена ми се смееше, докато се разхождахме в Ловеч, че приличам на луд - спирах пред всеки магазин, четях табелите, дори без да разбирам. Посещавал съм много страни, включително арабски, но никоя азбука не ме е омагьосвала така", разказва Фабрис.

Любимата му българска фраза е „Свобода или смърт".

Проучва българската история две години, за да напише романа си. „Исках кратък, но наситен период - избрах времето на Фердинанд I. Очарован съм от образите на Райна Княгиня и Васил Левски, които за мен са ключови фигури в българската революция. Фердинанд I ме впечатлява, защото е син на Клементина Орлеанска, дъщеря на френски крал. Във вашата история има частица от Франция. Вярно, че той е противоречива фигура, в основата на двете Балкански войни, но това ми даде нишката, която да вплета в историята на романа си", сподели Фабрис.

С романа си той открива връзката с родината си.

„Две години потъвах в учебници, репортажи, история. Това беше начин да остана близо до България. Книгата е моето любовно писмо."

Романът носи заглавието „В сянката на София". „София значи мъдрост. Моят герой - като мен в младостта си, не е бил мъдър. В България той ще открие кой е, къде и как иска да живее. Среща Иван Вазов в периода 1908-1913 г. - времето на прехода между традиция и модерност. Патриархът на българската литература е нужен за развитието на героя ми. Сценарият нямаше да проработи без него. Героят ми е френски сирак, който среща Иван Вазов в Марсилия. Момчето сънува седем езера - всяко представлява негов вътрешен страх. Вазов му казва: „Имаме седем Рилски езера. Ела да ги видиш." Така започва неговото пътуване. На седмото езеро идва просветлението", разказва Фабрис.

След като се пенсионира планира да заживее със съпругата си в ловешкото село Орляне.

Нова телевизия, „Събуди се"