/КРОСС/ Българският език съдържа над 200 хиляди думи. Всяка носи значение, звук, история. Някои идват от старославянски, други - от народната поезия, от диалектите, от чуждите влияния. Но малко думи предизвикват онова особено усещане - че са наши, че звучат като дом.

Изглежда, че хората все по-често се обръщат и към изкуствения интелект - дори когато става дума за езика. Според ChatGPT най-българската дума е душа, както и родина, свобода, дори лютеница.

Потърсихме гледната точка на онези, които изучават езика не само емоционално, а и научно.

Всеки носи своето определение за „най-българската" дума. За някои тя е топла, като домашен хляб. За други - тиха, тежка, непреводима, споделя доц. Владислав Миланов - преподавател по езикознание в Софийски университет „Св. Климент Охридски".

„Резултатите показват, че изкуственият интелект е много напреднал и може да прави различни статистики. Той може да създаде думи. Може да образува съсловообразувателни средства, различни нови думи", обясни доц. Миланов.

„Още от Възраждането е имало словотворци, които са предлагали различни нови думи. Но те не са навлезли в езика ни. Затова да - той ще произведе нови думи, но те няма да имат този живот, който ние като общество трябва да им дадем, ако ги употребяваме. Пример е публичната реч. Замислете се как някои политици в България се опитват да създават нови думи по различни принципи. Не всички думи от тях обаче влизат в речта ни", допълни още преподавателят.

„Българският език е много специален, не трябва да разчитаме на изкуствения интелект", смята доц. Миланов.

И може би именно в това е красотата - че няма една единствена най-българска дума. Всяка носи частица от нас, от времето, в което живеем, от корените, които не винаги помним, но винаги усещаме.

бТВ, „Тази събота"