/КРОСС/ От езика зависи мисленето, а от нашето мислене до голяма степен зависи какви сме.  Прескачането на неговите норми, изпълването му с празнодумия, всичко това ни унищожава нас самите като културни същества. Чувства се едно деморализиращо усещане за това, че нивото на културата в българското общество не се вдига. Това каза културологът доц. Георги Лозанов в предаването „Тази събота" по бТВ.

Загубвайки ценностите си, човек става зависим от собствените си битови и всекидневни потребности, смята той.

„Много често казваме, че езикът трябва да се съхранява, но той се съхранява само по един начин - ако на него се казват важни неща. Тогава езикът остава, защото и следващи поколения искат чуят тези казани неща. Езикът ще остане с романа на Георги Господинов и с това, което днес важно е казано на този език", обясни още Лозанов.

Публицистът и философ Тони Николов определи словото едновременно като опасно оръжие и като спасение.

„Мисля си, че ако този ден е истински големият празник на България, е редно политиците да говорят последни, а първо да говорят децата, учениците и учителите. Да бъде обърната йерархията и това не е някаква приумица, а е нещо важно, за да се чуят първо тези, които имат какво да кажат", каза той.

бТВ, „Тази събота"