Тайните на загадъчната 300-километрова "стена на Гоби“ от една изгубена империя най-накрая са разкрити
Секция: Наука
31 Май 2025 19:41
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Тайните на загадъчната 300-километрова "стена на Гоби“ от една изгубена империя най-накрая са разкрити

/КРОСС/ В обширната, брулена от вятъра пустош на монголската пустиня Гоби, стена с дължина 320 км отдавна стои като мълчаливо свидетелство за отминала епоха. Известна като "стената на Гоби", тази загадъчна структура озадачава историци и археолози от десетилетия.

Сега изследване, проведено от международен екип от учени, хвърля нова светлина върху произхода, конструкцията и предназначението на стената, разкривайки я като сложен инструмент на имперската стратегия на средновековната империя Западна Ся, известна още като Си Ся (Xi Xia), а не просто като отбранителна крепост.

Публикувано в списанието Land, новото проучване комбинира сателитни изображения, теренни проучвания и целенасочени разкопки, за да разкрие тайните на гранична система, която учените досега са пренебрегвали.

"Това проучване оспорва дългогодишните предположения за имперските гранични системи във Вътрешна Азия", заявява в съобщение съавторът на проучването д-р Гидеон Шелах-Лави (Gideon Shelach-Lavi). "Стената Гоби не е била просто бариера - тя е била динамичен механизъм за контрол на движението, търговията и територията в една трудна среда."

Пренаписване на разбиранията ни за "Стената Гоби"

Стената на Гоби е част от много по-голяма мрежа от стени, простираща се през целия континент, която се вие през Китай, Монголия и Русия. Въпреки това, този отдалечен 300-километров участък в южната монголска провинция Омногови отдавна е озадачавал изследователите.

Предишните теории са разглеждали стената Гоби предимно като отбранителна структура, подобна на Великата китайска стена. Неотдавнашните открития на археолозите обаче сочат много по-нюансирана цел - нещо по-близко до имперски инструмент за контрол и администрация.

Изследователите твърдят, че инструментът е бил предназначен да регулира търговията, да наблюдава миграцията и да упражнява влияние върху обширните пустинни земи. Освен това, доказателствата сочат, че стената Гоби не е дело на китайските династии, които обикновено се свързват с мащабни укрепления в Източна Азия. Вместо това, тя е дело на династията Западна Ся, империя, ръководена от тангутите, която процъфтява от 1038 до 1227 г.

Последните открития на изследователите разкриват, че стената Гоби е била част от сложна инфраструктура от гарнизони, крепости в планински проходи, окопи и наблюдателни кули. Разкопки в два гарнизонни обекта, обозначени като G05 и G10, разкриват изненадващо разнообразие от артефакти - керамика, монети и кости от животни - от II век пр.н.е. до XIX век.

Въпреки този дълъг период на активност, радиокарбоновото датиране и нумизматичните доказателства сочат, че основният период на строителство и употреба е бил между 11 и 13 век сл.н.е. - разцветът на епохата на Западна Ся.

Монети, сечени по време на царуването на императорите от Северен Сун и Западна Ся, са били открити на няколко места, заедно с керамика, произведена в пещи, за които е известно, че са били активни по време на периода Тангут.

Гарнизоните са с различен размер и дизайн, но много от тях споделят архитектурни характеристики като правоъгълна форма, външни ровове и ъглови кули. Това предполага, че стената и свързаните с нея крепости не са били построени само за военни цели, но и като административни центрове за регулиране на движението, събиране на данъци и разпределяне на ресурси.

Инженерство за имперски контрол

Теренните проучвания на обектите по протежение на стената Гоби разкриват сложни строителни техники, адаптирани към местната среда. В някои участъци стената е била изградена от уплътнена пръст и подсилена с дърво и камък, докато в други строителите са избрали стръмен терен, за да създадат визуален възпиращ ефект и да повишат отбранителната сила.

Един забележителен пример в близост до гарнизона G03 е тъмна каменна стена, построена по билото на планина - умишлено отклонение от по-лесните маршрути през близките равнини. "Решението да се строи върху труден терен предполага, че този участък е служил за по-широки стратегически цели, вероятно като визуален възпиращ фактор и демонстрация на инженерни способности в областта на отбраната", пишат изследователите.

Логистиката на ресурсите също е играла решаваща роля в строителството на стената. Изследователите са използвали топографски карти от съветската епоха и съвременни сателитни изображения, за да картографират над 400 древни кладенеца, храсти саксаул и водни източници. Тези фактори на околната среда изглежда са определили трасето на стената и разположението на гарнизоните и фортовете.

"Разпределението на храстите саксаул показва силна корелация с използването на строителни материали", пишат изследователите. "Тази корелация предполага целенасочено планиране на близостта на ресурсите, което минимизира транспортната логистика и същевременно гарантира наличието на материали за строителни и поддържащи операции."

Стената на Гоби и призраците на минали империи

Стратегическото значение на стената Гоби става още по-ясно, когато се разгледа в по-широкия контекст на историята на империите във Вътрешна Азия. Проучването подчертава как Западната Ся, често оставаща в сянката на монголските и китайските династии, е функционирала с изтънчено разбиране за управлението на границите.

Тяхната система от стени отразява административната изтънченост на династиите Ляо и Цзин. Все пак тя се отличава с адаптирането си към суровия терен на Монголия.

Въпреки впечатляващата си конструкция и значителните инвестиции в ресурси, стената Гоби в крайна сметка се оказва неефективна в опита си да спре монголското нашествие на Чингис хан през 1226 г.

"Тайната история на монголите не споменава тези укрепления в описанието на кампанията срещу Си Ся, което предполага, че те не са били считани за сериозно препятствие", пишат изследователите. "Това съответства на интерпретациите на други средновековни стени в Монголия и Китай, чиято основна цел не е била да спрат големи нападащи армии, а по-скоро да контролират граничните райони, да умиротворяват малки конфликти и да регулират движението на хора и стоки между държавите."

Монголите в крайна сметка свалят династията Западна Ся през 1227 г., оставяйки стената Гоби да се разпадне в забвение. Останките ѝ бавно са погълнати от пустинята, докато не са открити отново векове по-късно.

Интересно е, че сред руините са открити монети от по-късни китайски династии, включително Цин. Изследователите обаче предупреждават да не се тълкува това като доказателство, че стената Гоби е останала активна по време на династията Цин през 17 век. Вместо това те предполагат, че тези монети сочат към по-късни пътешественици или местни жители, които са преминавали през или са преустроили обекта дълго след падането на Западната Ся, без да показва, че самата стена все още е била в употреба.

Нови перспективи за старите граници

В крайна сметка, проучването оспорва традиционните възгледи за древните стени като чисто военни съоръжения. Вместо това, стената в Гоби е била динамична, многофункционална граница, където империята се е срещала с околната среда, а архитектурата е била използвана като инструмент на политическата власт.

Проучването е част от проекта "The Wall Project", финансиран от Европейския съвет за научни изследвания, и представлява едно от най-изчерпателните проучвания на средновековната инфраструктура в степите на Вътрешна Азия до момента.

Изследователите твърдят, че аналитичната рамка, разработена в тяхното скорошно проучване - основана на интердисциплинарни методи и екологичен анализ - предоставя ценен модел за изследване на историческите гранични системи далеч отвъд Вътрешна Азия.

В крайна сметка, тези новооткрити тайни разкриват, че стената Гоби е нещо повече от реликва от миналото - тя е прозорец към някога забравена империя, чиято забележителна сложност едва сега започва да привлича вниманието.

"Това изследване подкрепя по-широко преосмисляне на средновековните граници - не само като статични отбранителни бариери, но и като динамични административни инфраструктури", заключават изследователите. "Това разбиране е в съответствие с теоретичните модели, които определят границите като зони на контрол и взаимодействие, а не като твърди разделителни линии, и насърчава по-широки сравнителни анализи в евразийския контекст."