/КРОСС/ В обширната, брулена от вятъра пустош на монголската пустиня Гоби, стена с дължина 320 км отдавна стои като мълчаливо свидетелство за отминала епоха. Известна като "стената на Гоби", тази загадъчна структура озадачава историци и археолози от десетилетия.

Сега изследване, проведено от международен екип от учени, хвърля нова светлина върху произхода, конструкцията и предназначението на стената, разкривайки я като сложен инструмент на имперската стратегия на средновековната империя Западна Ся, известна още като Си Ся (Xi Xia), а не просто като отбранителна крепост.

Публикувано в списанието Land, новото проучване комбинира сателитни изображения, теренни проучвания и целенасочени разкопки, за да разкрие тайните на гранична система, която учените досега са пренебрегвали.

"Това проучване оспорва дългогодишните предположения за имперските гранични системи във Вътрешна Азия", заявява в съобщение съавторът на проучването д-р Гидеон Шелах-Лави (Gideon Shelach-Lavi). "Стената Гоби не е била просто бариера - тя е била динамичен механизъм за контрол на движението, търговията и територията в една трудна среда."

Пренаписване на разбиранията ни за "Стената Гоби"

Стената на Гоби е част от много по-голяма мрежа от стени, простираща се през целия континент, която се вие през Китай, Монголия и Русия. Въпреки това, този отдалечен 300-километров участък в южната монголска провинция Омногови отдавна е озадачавал изследователите.

Предишните теории са разглеждали стената Гоби предимно като отбранителна структура, подобна на Великата китайска стена. Неотдавнашните открития на археолозите обаче сочат много по-нюансирана цел - нещо по-близко до имперски инструмент за контрол и администрация.

Изследователите твърдят, че инструментът е бил предназначен да регулира търговията, да наблюдава миграцията и да упражнява влияние върху обширните пустинни земи. Освен това, доказателствата сочат, че стената Гоби не е дело на китайските династии, които обикновено се свързват с мащабни укрепления в Източна Азия. Вместо това, тя е дело на династията Западна Ся, империя, ръководена от тангутите, която процъфтява от 1038 до 1227 г.

Последните открития на изследователите разкриват, че стената Гоби е била част от сложна инфраструктура от гарнизони, крепости в планински проходи, окопи и наблюдателни кули. Разкопки в два гарнизонни обекта, обозначени като G05 и G10, разкриват изненадващо разнообразие от артефакти - керамика, монети и кости от животни - от II век пр.н.е. до XIX век.

Въпреки този дълъг период на активност, радиокарбоновото датиране и нумизматичните доказателства сочат, че основният период на строителство и употреба е бил между 11 и 13 век сл.н.е. - разцветът на епохата на Западна Ся.

Монети, сечени по време на царуването на императорите от Северен Сун и Западна Ся, са били открити на няколко места, заедно с керамика, произведена в пещи, за които е известно, че са били активни по време на периода Тангут.

Гарнизоните са с различен размер и дизайн, но много от тях споделят архитектурни характеристики като правоъгълна форма, външни ровове и ъглови кули. Това предполага, че стената и свързаните с нея крепости не са били построени само за военни цели, но и като административни центрове за регулиране на движението, събиране на данъци и разпределяне на ресурси.

Инженерство за имперски контрол

Теренните проучвания на обектите по протежение на стената Гоби разкриват сложни строителни техники, адаптирани към местната среда. В някои участъци стената е била изградена от уплътнена пръст и подсилена с дърво и камък, докато в други строителите са избрали стръмен терен, за да създадат визуален възпиращ ефект и да повишат отбранителната сила.

Един забележителен пример в близост до гарнизона G03 е тъмна каменна стена, построена по билото на планина - умишлено отклонение от по-лесните маршрути през близките равнини. "Решението да се строи върху труден терен предполага, че този участък е служил за по-широки стратегически цели, вероятно като визуален възпиращ фактор и демонстрация на инженерни способности в областта на отбраната", пишат изследователите.

Логистиката на ресурсите също е играла решаваща роля в строителството на стената. Изследователите са използвали топографски карти от съветската епоха и съвременни сателитни изображения, за да картографират над 400 древни кладенеца, храсти саксаул и водни източници. Тези фактори на околната среда изглежда са определили трасето на стената и разположението на гарнизоните и фортовете.

"Разпределението на храстите саксаул показва силна корелация с използването на строителни материали", пишат изследователите. "Тази корелация предполага целенасочено планиране на близостта на ресурсите, което минимизира транспортната логистика и същевременно гарантира наличието на материали за строителни и поддържащи операции."

Стената на Гоби и призраците на минали империи

Стратегическото значение на стената Гоби става още по-ясно, когато се разгледа в по-широкия контекст на историята на империите във Вътрешна Азия. Проучването подчертава как Западната Ся, често оставаща в сянката на монголските и китайските династии, е функционирала с изтънчено разбиране за управлението на границите.

Тяхната система от стени отразява административната изтънченост на династиите Ляо и Цзин. Все пак тя се отличава с адаптирането си към суровия терен на Монголия.

Въпреки впечатляващата си конструкция и значителните инвестиции в ресурси, стената Гоби в крайна сметка се оказва неефективна в опита си да спре монголското нашествие на Чингис хан през 1226 г.

"Тайната история на монголите не споменава тези укрепления в описанието на кампанията срещу Си Ся, което предполага, че те не са били считани за сериозно препятствие", пишат изследователите. "Това съответства на интерпретациите на други средновековни стени в Монголия и Китай, чиято основна цел не е била да спрат големи нападащи армии, а по-скоро да контролират граничните райони, да умиротворяват малки конфликти и да регулират движението на хора и стоки между държавите."

Монголите в крайна сметка свалят династията Западна Ся през 1227 г., оставяйки стената Гоби да се разпадне в забвение. Останките ѝ бавно са погълнати от пустинята, докато не са открити отново векове по-късно.

Интересно е, че сред руините са открити монети от по-късни китайски династии, включително Цин. Изследователите обаче предупреждават да не се тълкува това като доказателство, че стената Гоби е останала активна по време на династията Цин през 17 век. Вместо това те предполагат, че тези монети сочат към по-късни пътешественици или местни жители, които са преминавали през или са преустроили обекта дълго след падането на Западната Ся, без да показва, че самата стена все още е била в употреба.

Нови перспективи за старите граници

В крайна сметка, проучването оспорва традиционните възгледи за древните стени като чисто военни съоръжения. Вместо това, стената в Гоби е била динамична, многофункционална граница, където империята се е срещала с околната среда, а архитектурата е била използвана като инструмент на политическата власт.

Проучването е част от проекта "The Wall Project", финансиран от Европейския съвет за научни изследвания, и представлява едно от най-изчерпателните проучвания на средновековната инфраструктура в степите на Вътрешна Азия до момента.

Изследователите твърдят, че аналитичната рамка, разработена в тяхното скорошно проучване - основана на интердисциплинарни методи и екологичен анализ - предоставя ценен модел за изследване на историческите гранични системи далеч отвъд Вътрешна Азия.

В крайна сметка, тези новооткрити тайни разкриват, че стената Гоби е нещо повече от реликва от миналото - тя е прозорец към някога забравена империя, чиято забележителна сложност едва сега започва да привлича вниманието.

"Това изследване подкрепя по-широко преосмисляне на средновековните граници - не само като статични отбранителни бариери, но и като динамични административни инфраструктури", заключават изследователите. "Това разбиране е в съответствие с теоретичните модели, които определят границите като зони на контрол и взаимодействие, а не като твърди разделителни линии, и насърчава по-широки сравнителни анализи в евразийския контекст."