/КРОСС/ Данните на Евробарометър сочат, че обществото у нас е разделено по темата с приемането на еврото. Готова ли е България за еврозоната и ще скочат ли цените след приемането ни? Темата коментираха в „Здравей, България" икономистите Никола Янков и Георги Вулджев.

Много е възможно да видим увеличение. Това се забелязва в много държави, присъединили се към еврозоната. В Хърватия имаха проблем с овладяването на ценовата динамика. Но това за мен не е било никога най-голямото ми притеснение. В момента ние едвам покриваме фискалния критерий и то по съмнителен начин, чрез счетоводни еквилибристики. Най-лошото, което може да стане, е да ни приемат с някакъв компромис, смята Георги Вулджев.

България е в ЕС от 2007. Статистиката ни се контролира от Евростат. България е готова за членство в еврозоната от 2007 г. Те не ни искаха досега, те не бяха готови. През 2007 България имаше план да се присъедини в еврозоната през 2009 г. с Балтийските държави. България беше единствената държава, извън Балтика, във валутен борд. Бяхме готови и икономически и политически. Имаше проблем с желанието от страна на еврозоната да присъедини България, заяви Никола Янков.

Двамата икономисти влязоха в спор и къде има по-голяма инфлация. Според Янков това са страните извън еврозоната, според Вулджев - обратното.

Инфлацията в една икономика се дължи на следните обективни фактори. Първо огромни бюджетни дефицити. Когато държавата помпа пари в икономиката, увеличавайки паричната маса, това вдига цените. Външни фактори като увеличаване на цени на суровини, тогава производителите трябва да вдигнат цените. Вътрешни фактори - административно вдигане на заплати и пенсии. Това вдига инфлацията. Три фактора, които нямат общо с еврото, обясни Янков.

Той припомни, че от 1 януари цените ще се обозначават и в лева, и в евро едновременно. „Това ще продължава 1 месец, а се обсъжда да продължи и 6 месеца, обясни Янков.

Според Вулджев обаче присъединяването само по себе си е инфлационен фактор. Самите данни на Евростат са такива, каза той. Управляващите последните години не си изпълниха обещанията. Информационната кампания е повърхностна. Бяха обещани по-подробни анализи от страна на Министерство на финансите, от страна на БНБ, коментира Вулджев.