/КРОСС/ България притихва под воя на сирените. В този ден за пореден път Околчица е най-високият връх на родолюбието. Традиционно там се стичат хора от цялата страна.

Поля е сред най-малките походници, тръгнали тази година по пътя на Ботев. Споделя, че походът, потеглил от площада, е преминал успешно. Тя е само на 6 години, но вече има тренинг да минава 120-километровото трасе от Козлодуй до Околчица. Дори за четвърти път е за поход.

А Венелин Петров има поне два лични повода да е щастлив, че минава по стъпките на Ботев.

"Първата причина е, че за първи път съм със своята дъщеря на похода, която се представя страхотно. Тя е един малък герой на цели 6 години и половина", разкрива той.

Казва се Рая и е разбрала колко е трудно човек да мине този дълъг път. И се зарича, че ще дойде на поход и догодина, макар да се е изморила.

Харесва й да носи и тениска с надпис "ветеран", която избрал татко й.

"Ние сме завършили Езиковата гимназия, имаме по някакъв начин общо с нея и ходим заедно с учениците. И понеже сме по-големи от тях, сме ветерани. Ама имаме си и малки ветеранчета, които са тръгнали по стъпките на тати", споделя с гордост бащата.

Другият повод за радост и гордост за него е още по-личен - той за 20-та година е на похода, което той определя като своеобразен юбилей. И си пожелава поне още 10-20.

За 77-ми път колоната тръгна от Козлодуйския бряг на 28 май сутринта. Най-уморително беше най-дългото трасе между село Софрониево и Борован. Само за 1 ден колоните минаха 41 километра. Въпреки това много хора от различни краища на България минаха по стъпките на Воеводата и всеки имаше свой мотив.

"Силата на духа се вижда на хората, на нашита прадеди, нашите бойци, които са преминали по този път, които са се борили за Освобождението. Хубаво е наистина човек да мине поне веднъж по този маршрут, за да усети силата", смята Сергей Гошев от Козлодуй.