/КРОСС/ С въвеждането на еврото съмнения е имало и в Германия, и във Франция по отношение на това дали да се разделят с валутите си, които още повече тогава са били доста силни. Българският лев е изцяло зависим от еврото. Ние не управляваме собствената си валута от 1998 година насам. Така че подобни съмнения е имало навсякъде. За мен е нормално това да се случва, стига да не отиват в ексцесии и да не разрушаваме това, което е направено, коментира в БНТ "Денят започва" бившият външен министър Ивайло Калфин.

България е поела ангажимент с подписването на договора през 2005 година за членство в ЕС. След това сме станали членове. Знае се при какви условия ще влезем в еврото. Поискали сме конвергентни доклади. Всичко това излиза с българска инициатива. За да бъдем приети се иска единодушие в 20-те страни-членки на еврозоната и единодушие в УС на Европейската централна банка. Един от тях, ако има съмнение, че България не е готова или не трябва да влезе, то присъединяването ще бъде прекъснато. Ясната позиция, поне до този момент консистентна, на България е, че ние вървим напред в европейската си интеграция и членството в еврозоната е един етап от нея.