Стевията: по-сладка, безвредна, устойчива алтернатива на захарта
Секция: ЛЮБОПИТНО
05 Юни 2025 21:22
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Стевията: по-сладка, безвредна, устойчива алтернатива на захарта В Япония „Зелената революция“ вече е завладяла половината хранителни продукти

/КРОСС/ Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Акценти: 

  • Алтернативните земеделски култури - каквато е стевията - играят важна роля в справянето с климатичните промени. 

  • Захарната индустрия е ключов източник на въглероден диоксид.

  • Стевията е добра алтернатива на захарта - безвредна и устойчива на промените в климата. Тя е природен подсладител с нулеви калории без ефект върху кръвната захар. 

  • Има значителен икономически потенциал, особено в контекста на глобалната тенденция към намаляване на употребата на захар и търсенето на по-здравословни алтернативи. 

  • Основните вещества в стевията, които я правят популярна и уникална: стевиозиди и ребаудиозиди са между 200 и 400 пъти по-сладки от захарозата. 

  • Има голям потенциал в България. В страната има опит от над три десетилетия - в Земеделския институт в Шумен успешно се отглежда стевия. Вече има и регистриран и наш сорт, който може успешно да се отглежда във всички райони на страната.

  • Стевията вирее в топъл климат и е сравнително устойчива на засушаване.

 

От ерата на "захарното пристрастяване" към "зелената революция"

Захарната индустрия е ключов източник на въглероден диоксид (СО2) в атмосферата и влияе пряко върху климатичните промени (241 кг еквивалент на въглероден диоксид се изпускат в атмосферата на тон произведена захар; 2406 кг - на хектар посевна площ и 26,5 кг - на тон преработена захарна тръстика). По-голямата част от общите емисии (44%) са резултат от изгаряне на отпадъци, около 20% - от използване на синтетични торове и около 18% - от изгаряне на изкопаеми горива.

Същевременно пристрастяването на европейците към захарта е ключов момент в процеса на глобализация, още когато хиляди африкански роби биват извозени до Новия континент, за да работят в плантациите със захарна тръстика. След Наполеоновите войни, с появата на захарното цвекло, захарта престава да бъде колониална стока и покорява света.

Докато в началото на миналия век Мойзес Сантяго Бертони (директор на колежа по агрономство в парагвайската столица Асунсион) не е силно заинтригуван от необичайно и уникално растение със сладък вкус - нов представител на рода Stevia, включващ около 280 вида - Stevia rebaudiana Bertoni (наричана по-долу просто стевия). Така го нарича откривателят му - на химика д-р Овид Ребауди, съдействал за направата на екстракта.

Веществата, които правят стевията популярна и неповторима, присъстват само в това растение: стевиозиди и ребаудиозиди - дитерпеноидни глюкозиди. Те са 200-400 пъти по-сладки от захарозата. Многобройни експерименти доказват, че намаляват вероятността от заболявания като аденом или рак на гърдата, както и скоростта на развитие на рак на кожата. 

 

Цъфтяща Стевия (Stevia reabudiana). Източник 

 

Къде вирее стевията

Стевията е вечнозелен храст. Далеч от тропиците се отглежда като едногодишно растение и всяка година се приготвя разсад. Като многогодишно тя може да се отглежда на перваза на прозореца. Естественият ареал на сладката билка е малък - предимно долината на високопланинския приток на река Парана на границата на Парагвай и Бразилия, в началото дори се смята, че тя е толкова рядка, колкото женшена.

Растението е лесно приспособимо и бързо започва да се култивира в редица страни. Може да се отглежда почти до Арктическия кръг. В Япония първо забраняват за употреба цикламатът и сукралозата (бел. авт. изкуствени подсладители), тъй като са опасни за здравето. Затова и през 60-те години на миналия век там започват да внасят и ползват стевия и много скоро след това тя става известна като "зелена революция". Съседните страни също се присъединяват към тази революцията. Още през 1982 г. 1000 тона стевия са използвани за хранителни цели в Япония, от които 300 тона са местно производство, а 450 тона са внесени от континентален Китай, 150 тона от Тайван, 100 тона от Тайланд и 50 тона от Южна Корея, Бразилия и Малайзия. Стевията вече присъства в почти половината от японските хранителни продукти. В Южна Америка също се отглежда много от това растение. Днес стевия се гледа промишлено и в Европа, като водещи в това отношение са Гърция и Испания. В днешно време все повече водещи компании за храни и напитки добавят стевия към продуктите си, а достъпът до нея нараства както в магазините, така и онлайн.

Икономически потенциал 

Стевията се използва основно като натурален подсладител и има значителен икономически потенциал, особено в контекста на глобалната тенденция към намаляване употребата на захар и търсенето на по-здравословни алтернативи. В днешно време натуралните подсладители все по-често се използват за заместване на захарта в хранителните продукти и напитките. Според проучването „Ново хранене 2020" 2/3 от европейските потребители се опитват да намалят приема на захар и същевременно все повече търсят продукти без добавени захари. Ето някои от аспектите на този потенциал: 

 

  1. Растящо търсене на здравословни подсладители

С нарастващо внимание към здравето и ръст в случаите на диабет и затлъстяване, много потребители търсят заместители на захарта, които да не повишават нивото на кръвната захар. Стевията е природен подсладител с нулеви калории и няма ефект върху кръвната захар, което я прави приемлива за хора с диабет и за тези, които искат да намалят калорийния си прием. Популярността ѝ нараства в хранителната индустрия, като се използва не само в напитки и десерти, но и в различни продукти.

 

  1. Природни продукти и органични храни

Стевията може да бъде отглеждана по органичен начин и това я прави привлекателен избор за фермерите и производителите в сферата на биологичното земеделие и натуралните продукти. В сравнение със синтетичните подсладители, тя има по-малко известни странични ефекти, с което привлича повече потребителите.

 

  1. Предимства в производството

Стевията е устойчива на климатични условия и не изисква много ресурси за отглеждане, затова и е подходяща за различни региони по света и икономически жизнеспособна за земеделците. Може да бъде отглеждана в региони с тропичен, както и в умерен климат, какъвто имаме в България. Това доказва и потенциала й за нашата страна.

  1. Ниски разходи за производство и висока рентабилност

След засаждане, стевията може да бъде събирана няколко пъти годишно. Това води до висока продуктивност и сравнително ниски разходи за отглеждане. Заради висока концентрация на подсладители в листата на стевията, рентабилността на производството също се увеличава.

 

  1. Пазар и потенциал

Стевията е широко достъпна в развиващите се и развитите пазари. Има големи търговски възможности за износ в различни части на света, включително в Азия, Европа и Съединените щати. Продуктите с добавен стевиолов подсладител са все по-разпространени.

 

  1. Здравословни и екологични ползи

Стевията може да допринесе за намаляване на глобалното потребление на захар, което има сериозни последици за здравето и околната среда. Производството ѝ е по-екологично чисто в сравнение със захарта, изискваща по-големи площи за отглеждане и употреба на химикали.

 

Стевията: с потенциал в България

С растящото търсене на натурални подсладители и внимание към здравословния начин на живот и у нас, стевията има голям потенциал в България. В страната има опит от над три десетилетия - в Земеделския институт в Шумен успешно се отглежда стевия, а вече има регистриран и наш сорт „Стела". Той се размножава по вегетативен начин, което осигурява стабилност на сортовите му характеристики. Проявява добра екологична пластичност и може успешно да се отглежда във всички райони на страната. Отличава се с относително добра устойчивост на гъбни болести и при подходящи агротехнически условия осигурява добив на сухи листа над 250 кг/дка. В бъдеще, по-нататъшната селекция и работа по популяризиране на културата може да създаде възможности за алтернативна заетост и диверсификация на стопанските дейност в депресивните региони на България в унисон с целите ни по отношение на климата.

Сорт стевия „Стела" на Земеделски институт - Шумен. Източник

На последното земеделско изложение Агра 2025, билкови чайове с отгледана в България стевия спечелиха наградата за най-иновативен продукт.

Отглеждането на стевия в България изисква внимателно планиране и подходящи условия за отглеждане. Климатичните условия в повечето части на страната не са идеални за това растение, но с оранжерии, съвременни методи на отглеждане и правилни агрономически практики, стевията може да се култивира много успешно. 

Продукти със стевия. Източник 

 

Стевия в условия на климатични промени

Стевията вирее в топъл климат и е сравнително устойчива на засушаване, но определени аспекти на климатичните промени могат да повлияят на нейния растеж и производителност. Ето някои важни моменти, свързани с влиянието на климатичните промени върху стевията:

1. Стевията предпочита топли условия и в някои по-студени региони повишаването на температурите може да създаде по-добри условия за отглеждане ѝ. Това води потенциално до разширяване на районите, в които стевията да се отглежда, например северните части на Европа. 

2. Устойчивост на засушаване: Стевията издържа на засушаване в сравнение с други растения, но когато климатичните промени водят до по-дълги и по-интензивни периоди на суша, това може да се отрази на реколтата и на това растение. Изисква редовно, умерено поливане, така че устойчивото напояване ще бъде ключово за успешното отглеждане на стевия.

3. Пролетни и есенни застудявания: В региони, където зимите не са толкова сурови, но температурата през пролетта и есента варират значително, тези колебания могат да забавят растежа на стевията. Ако се засаждат ранни разсади и след това настъпят неочаквани студове, това може да увреди младите растения.

4. Разширяване на вегетационния период: В някои региони климатичните промени могат да доведат до удължаване на вегетационния период, което е полезно за стевията, тъй като така тя има повече време за растеж и събиране на сладките ѝ листа.

Снимка 3: Цвят на стевия

 

Алтернативните методи за справяне с климатичните промени

Алтернативните земеделски методи намаляват емисиите на парникови газове и ефекта от климатичните промени чрез определени устойчиви практики: ограничаване употребата на синтетични торове и пестициди; по-малко обработка;

възстановяване на въглерода в почвите; избор на устойчиви на климатични условия култури и нови методи за земеделие.

Така фермерите могат да се адаптират към новите климатични условия като повишени температури, засушавания или чести наводнения. Тези методи осигуряват по-голяма стабилност и сигурност на хранителните ресурси в условия на климатична нестабилност.

Тези практики намаляват екологичния отпечатък на земеделието и правят фермерите по-стабилни и сигурни в контекста на промените в климата. Прилагането им е ключово за осигуряване на продоволствена сигурност и намаляване на климатичните рискове.

Климатичните промени предлагат както възможности, така и предизвикателства за отглеждането на стевия. По-високите температури в някои региони може да удължат вегетационния период и да осигурят нови области за производство. Но интензивните засушавания, екстремни температурни колебания и нестабилността на климатичните условия биха повлияли негативно на производителността и качеството на стевията. За да се справят с тези рискове, земеделците ще трябва да използват адаптивни методи на отглеждане, да инвестират в устойчиви технологии и да адаптират производствените си практики спрямо климатичните промени. 

Високата сладост на стевията, съчетана с ниска ресурсна консумация, минимално екологично въздействие и съвместимост с устойчиви земеделски практики, я правят един от най-екологичните и устойчиви подсладители на съвременния пазар.

Приложение: Отглеждане на стевия в домашни условията

Стевия се размножава чрез семена, вкореняване на резници и разделяне на храста. Разсадът се подготвя, след това двумесечните растения се засаждат в открит терен или оранжерия. Растенията през първата година от живота си растат бавно и образуват едно основно стъбло със странични разклонения. От юли до септември растежът се засилва с максимално увеличаване на вегетативната маса. През втората година се образува мощна коренова система и броят на стъблата корелира положително с броя на пъпките на коренището. В условията в България обикновено се образуват до 10-15 стъбла. В многогодишната култура броят на стъблата достига 80 броя или повече.

1. Семената се засяват повърхностно, без задълбочаване в добре навлажнен субстрат. След това се пръска с вода.

2. Контейнерите със семена се покриват със стъкло или филм и се поставят на топло място (не под +25 ℃).

3. При такива условия семената на стевия покълват в рамките на 5-7 дни.

4. Когато семената поникнат, филмът се отстранява и разсадът се пренася в най-светлата и топла част на помещението.

4. През този период е необходимо да се следи температурата на въздуха и почвата, така че да не пада под +15°C.

5. Във фазата на чифт истински листа (височина на разсад 5-7 см), разсадът се трансплантира внимателно, заедно с буца пръст, в отделни саксии, като се задълбочават до първите листа.

Периодът на разсад за стевия обикновено отнема около два месеца.

Засаждането на разсад в открит терен или оранжерия се извършва, когато заплахата от пролетни слани е преминала и дневната температура се повиши до 15-20°C. Схемата на засаждане 60-70x30-20 см.

Оптималните условия за отглеждане на стевия са слънчево място, защитено от вятър и течения, и температура на околната среда 22-28°C.

Стевията може да расте в различни почви, но най-подходящи са леките песъчливи или песъчливо глинести субстрати, наторени с хумус или компост с леко кисела (pH 5,5-6) реакция. Тежките глинести почви не са подходящи. Почвата трябва да е лека и рохкава. Стевията не се развива добре в торфените смеси. Варуването на почвата също е нежелателно. Подхранване е при необходимост (2-3 пъти през вегетационния период) с комплексни минерални торове - 25-30 г на 1 кв.м.

Прибиране на реколтата

По правило прибирането на листата започва през периода на бутонизация (периода на оформяна на цветните пъпки) и цъфтеж. Листата на стевия са многобройни и на едно растение могат да се образуват от 350 до 1200 броя, като броят до голяма степен зависи от условията на отглеждане. Сезонът на цъфтеж е от юли до септември. Прибирането на реколтата е лесно като процес: стъблото се отрязва на височина 5-10 см над земята и се суши в светло проветриво помещение.


Източник на заглавна снимка: Pixabay

 

В публикацията са използвани материали от:

  • Possibilities for Growth of Stevia in European Temperate Zones 2008, Ralf Pude 2nd Stevia Symposium KU Leuven BE

  • Stevia a bio sweetener scope in the European Union as a commercial product, 2020, Tariq Ismail, AMERICAN-EURASIAN JOURNAL OF SUSTAINABLE AGRICULTURE 

  • Assessment of stevia (Stevia rebaudiana)-natural sweetener: A review, Virendra V. Panpatil, 2008

  • Селскостопанска академия

  • The European market potential for stevia

     Източник: Климатека