/КРОСС/ „Възраждане" изразиха подкрепа към ратифицираното споразумение по програмата Interreg ИПП България-Сърбия, но народните представители от политическата организация използваха парламентарната трибуна, за да отправят сериозни критики към състоянието на българските гранични райони, системния управленски хаос и забравените български общности в Сърбия.

От „Възраждане" подчертаха, че макар да подкрепят междудържавните програми за сътрудничество, те са дълбоко закъснели и често се превръщат в символ на бюрократична немощ, вместо в реален инструмент за развитие.

„Вчера стана ясно, че така нареченият и дългоочакван конвергентен доклад не е толкова положителен, а реалистичен - в България няма да потекат реки от масло и рози. Още в началото на доклада е написано, че той се основава на данни, подадени от самата държава, а днес имаме милиарди левове неразплатени разходи към фирми и общини, което влияе на дефицита - ключов показател за оценката", заяви Коста Стоянов.

От „Възраждане" посочиха, че подобни трансгранични програми са алтернатива за подкрепа на местните власти и бизнеса, предвид неспособността на държавата да се справи с инфраструктурата, безработицата и бедствията.

„Ще подкрепим това споразумение, макар че то идва изключително закъсняло. Програмата вече е започнала, мерки се изпълняват, а ние трябва тепърва да ратифицираме. Това е типичен пример за „след дъжд качулка". Говорим за укрепване на териториалното сближаване и подкрепа на местния бизнес за по-добро представяне на глобалния пазар, включително чрез инвестиции, повишаване на производителността и общи действия за превенция на природни и техногенни опасности.", допълни Стоянов.

От „Възраждане" се надяват програмата да бъде използвана и за закупуване на противопожарна техника в граничните региони, напомняйки за опита с подобна мярка по програмата България-Турция.

Стоян Таслаков от своя страна акцентира върху нуждата от реални икономически и транспортни връзки, особено с българските общности в Сърбия.

„Миналата седмица обсъждахме в Комисията по политиките за българите извън страната прекъснатата автобусна връзка между Босилеград и Кюстендил -едно разстояние от само 42 км. Хората всеки ден преминават границата, за да работят в България. Местното население има българско самосъзнание, но регионът е слабо развит и няма бизнес, което прави кандидатстването по програмата трудно. В същото време Кюстендил има потенциал , но няма с кого да си партнира от другата страна", заяви Таслаков.

Той подчерта, че местната власт в Кюстендил настоява за изграждане на ключовия коридор №8, но средствата за него били пренасочени.

„Има и граничен пункт, който не се използва, не се обмитяват стоки, а това е пропуск за местната икономика. Програмата би могла да допринесе за развитието и на този пункт, както и за по-добра противопожарна техника, тъй като районът е горист, със стръмни склонове и труднодостъпен. При бедствие реакцията трябва да е бърза", отбеляза още той.

От „Възраждане" подчертаха още, че проблемите не са само икономически, а и административни.

„Границата със Сърбия при с. Бобешино, общ. Кюстендил, е почти невидима , минавал съм я няколко пъти без дори да разбера. Това само по себе си показва, че нещо е дълбоко сбъркано. От друга страна, пожарните автомобили, закупени с европейски средства миналата година, са абсолютно неподходящи за планински терен, с висок център на тежестта и непригодни за гори. Това показва липса на елементарен управленски капацитет", коментира от своя страна народният представител Димчо Димчев.

В подкрепа на казаното от Таслаков, Костадин Костадинов напомни за двата изоставени проекта за изграждане на допълнителни гранични пунктове в Цариброд и южно от Брегово.

„Проектът за Цариброд стои от 20 години. Лятото, когато минават турските гастарбайтери, става истинска преизподня. Повече от 50% от населението в района работи в България и минава границата ежедневно. Работният ден им започва в 3 сутринта, защото им трябва 2-3 часа само да преминат. И днес, в XXI век, ние още не можем да направим КПП, въпреки че и от двете страни на границата живеят българи. Абсурдно е, сърбите дори са по-напред от нас с документацията.", заяви председателят на „Възраждане".

Таслаков му отговори с личен пример: „Преди пет години минавах с колата си от чужбина през Сърбия. Чаках 20 часа на българската граница, единствената, на която имаше проблем. Колони от километри, липса на организация, ръждясали букви „Република България" , това е първото, което чужденецът вижда, влизайки в страната ни. И тук не става дума за финансиране, а за управленска катастрофа. Сърбите се справяха в пъти по-добре от нашите хора."

От „Възраждане" подчертаха също така, че такива програми трябва не просто да се ратифицират, а да се управляват с визия и решимост, защото само тогава средствата няма да потъват в излишни проекти, а ще достигнат до хората, които ежедневно живеят с последствията от политическо безхаберие, изоставени села и административна глухота.