/КРОСС/ Финансова децентрализация на общините в България - любима „дъвка" за политиците от 1996 г. насам. Любим „инструмент" за възпроизводство на „задкулисната държава". Добра идея, превърната в черна дупка за публични финанси, без резултати за местните общности.

От всичките 265 общини в България, за 2023 г., само 9 успяват да покрият местните си дейности изцяло със собствени средства. Това са общини с високи приходи от концесионни такси и туристически данък, както и общини с развита индустрия и високотехнологични отрасли.

За 2023 г., Общините Челопеч (5564 лв.), Чавдар (2612 лв.), Несебър (2419 лв.), Приморско (2218 лв.) и Мирково (2218 лв.) са с най-високи собствени приходи, на човек. На другия полюс, с най-ниски приходи, съотнесени към броя на населението в тях, са малки общини като Сатовча (136 лв.), Неделино (144 лв.) и Якимово (145 лв.). Средно за страната, през 2023 г. общините събират по 519 лв. собствени приходи на човек (близо до нивата за общините Бяла Слатина и Родопи), като в 67 общини показателят е по-висок.

Според анализи на ИПИ и други източници, редица малки общини имат по-малко от 10 % приход собствено финансиране спрямо разходите си, което ги прави практически на 100 % зависими от държавните трансфери. Тези общини функционират изцяло на базата на държавни субсидии и нямат практически никакъв ресурс от местно събиране.

20 общини (от общо 265) имат покритие на разходите за местни дейности със собствени приходи под 84 %, като 141 от тях дори с под 60 % покритие.

В 247 общини през 2024 г. е планирана изравнителна субсидия. За повечето от тези общини нейния размер е особено важен за кметовете, за да оправдаят пред избирателите си гласуваното доверие. А може би да оправдаят доверието на тези, с чиято политическа „подкрепа" са станали кметове? Изравнителната субсидия е един от най-успешните „инструменти" за установяване на зависимости и за възпроизводство на задкулисието. Тези общини стават още по-зависими от централния бюджет, съответно от управляващите. Стават заложници на дълбоката държава.

Такава връзка може да се потърси с един анализ на изборните нарушения, констатирани от Конституционния съд при изборите през октомври 2024 г. /Източник: Решения по дела №33/2024, №34/2024, №36/2024 на Конституционния съд./

Важни наблюдения:
1. Връзка с политическата принадлежност:
* В повечето случаи, изборните нарушения са констатирани в общини, където доминират ДПС или ГЕРБ - двете партии с най-голяма активност и електорално влияние.
* В общините с кметове от ДПС (Якоруда, Ардино, Кърджали, Крумовград) се констатират липса или загуба на хартиени бюлетини и протоколи.
* В общини с кметове от ГЕРБ (Гълъбово, Чирпан, Свиленград) преобладават нулеви или манипулирани протоколи, които не съответстват на реалния вот, заснет по видеонаблюдението.
2. Характер на нарушенията:
* Липса на хартиени бюлетини или загуба на книжа - силно повлиява на достоверността на резултатите, тъй като се нарушава възможността за проверка.
* Несъответствия между протоколи и видео наблюдение - показват възможна манипулация при отчитане на резултатите.
* Невярно попълнени протоколи - целят да прикрият реалния изборен резултат.
3. Географски и социален контекст:
* Общините с нарушения са предимно в югоизточна България (Кърджали, Ардино, Якоруда, Крумовград) и в райони с активна партийна конкуренция (Стара Загора, Свиленград, Гълъбово).
* В общини с етнически смесено население или по-силно изразена партийна мобилизация се срещат и най-сериозните изборни аномалии.

Целта на този анализ не е да се противопоставят жителите на бедни, срещу богати общини, а да се покаже, че въпреки трайно установени зависимости, по-висока избирателна активност сред образовани и заети избиратели, може да минимизира процента на тези зависимости. Това е и най-ефективният инструмент за преодоляването им.

В същото време, общините с най-много собствени приходи, като Столична (962,1 млн. лв.), Варна (208,6 млн. лв.), Пловдив (182,5 млн. лв.), Бургас (126,2 млн. лв.), Несебър с 67,5 млн. лв., представляват интерес за установяване на зависимости заради големия ресурс за „харчене".

Ние, от „Непокорна България" предлагаме следните решения за преодоляване на тези зависимости:
1. Реална, а не фиктивна и обременяваща общините децентрализация на местното самоуправление.
2. Политики за намаляване на регионалните неравенства, включително възможност за различни преференции и данъчни облекчения за инвестиции в слаборазвити общини.
3. Различни политики за младите хора, за да останат да живеят в слаборазвити общини.

Станчо Тотов е член на Изпълнителния съвет на „Непокорна България"