/КРОСС/ Тези така наречени „домове" съществуват не от днес. Информация се появява в медийното пространство поне от 2018 г., дори и от преди това. Какви разследвания са водени, не знаем - защото те приключват с отварянето на подобен дом на друго място". Това коментира в BTV „Тази сутрин" Адела Качаунова, съпредседател на Българския хелзинкски комитет за ужаса, преживян от възрастни хора, настанени в домове, в които е трябвало да получават грижи. По думите й държавата е тази, която трябва да упражнява сериозен контрол - върху условията и правата на настанените там хора.

А подобни сигнали са подавани назад във времето - не е държавата и отговорните институциите да не знаят. Някакви проверки са провеждани, които са завършвали понякога с отнемане на лиценз, понякога с препоръки, посочи тя.

Според Наказателния кодекс тези "стаи под наем" могат да бъда подведени под отговорност. За мен това всъщност е грешният път да се отговори на нуждите, защото жертвите са възрастните хора, които са вътре, коментира Адела Качаунова.

Тя коментира, че тези хора са настанени доброволно там и че не бива да съдим близките им, тъй като не знаем личните им истории.

В много европейски държави здравното министерство и службите за социално подпомагане са под една шапка. Когато поставиш в един дом здрави и енергични хора на крака, възрастни, дементно болни, с ментални увреждания, трудно подвижни хора и хора в терминален стадий - само това изброяване подсказва, че освен дом на ужасите, нищо друго не може да се получи, коментира Минчо Коралски, бивш социален министър.

Тъй като държавата е осигурила болници за дементно болни, хосписи за хора с ментални увреждания, хосписи за хора в терминален стадий - а се намираме в пазарна икономика и празна ниша няма, веднага се намира тази форма "стаи под наем", които сега ще искаме да инкриминираме. Това е правилният път, но по-правилният път е да се върнем там, където се е загубила пътеката, посочи той.

По думите му случаят се е разплел отзад напред - заради имотните измами.